Дори след газовата криза българите остават положително настроени към Русия
Напълно в контекста на настроенията около отминалия национален празник на страната ни българите продължават да са русофили. Това показват данни от сравнително национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на вестник „Класа”.
Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“
Напълно в контекста на настроенията около отминалия национален празник на страната ни българите продължават да са русофили. Това показват данни от сравнително национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на вестник „Класа”.
Въпреки газовата криза повече от половината българи и днес са на мнение, че ролята на Русия в света като цяло е положителна. Тази нагласа е без особена промяна в сравнение с началото на 2008 г.. Съвсем леко растат отрицателните оценки за сметка на тези, които чувстват темата далечна и поради това са отговаряли неутрално преди една година. Положителните мнения обаче остават преобладаващи със същия висок оказател: 62%. Най-големи русофили, логично, са по-възрастните, привържениците на БСП и като цяло хората, които се самоопределят като леви.
Съответно, преобладаващо остава и мнението, че трябва да се стремим да запазим добри и особено близки отношения с Русия. И днес, както и преди една година, 62% от пълнолетното ни население е на мнение, че интересите на страната ни налагат да се сближаваме с Русия. На обратната позиция са 12% от анкетираните. Най-силни привърженици на разграничаването на страната ни от Големия брат са хората, които се определят като десни и центристи, но дори сред тях тази нагласа не е преобладаваща.
С други думи, и прагматично, и емоционално на мнозинството българи им се иска да сме близки с Русия и това не се оценява като отношения на зависимост и принуда.
Има обаче разочарование от поведението на Русия спрямо България по време на газовата криза. Очевидно пострадахме попътно и без вина от съвсем други конфликти и обстоятелства, нямащи нищо общо със страната ни. В същото време, публиката е добила усещането, че получихме главно искрено съчувствие като към невинна жертва, но не и реални действия от руска страна да излезем от ролята си на такава. Общественото мнение започна да се съмнява, че на нашите исторически закономерни позитивни чувства Русия отговаря с достатъчна взаимност. Ако преди година българите са оценявали отношенията на страната ни с Русия като добри към отлични, сега смятат, че са средни към добри..
През март 2008 общо 67% определят отношенията ни с Русия като „добри или отлични”. Сега този процент е 36% - двоен спад ! 41% днес определят отношенията като „средни”, спрямо 20% през 2008. Едва всеки десети смята, че двете страни днес направо са в обтегнати отношения, но така или иначе тенденцията е повече от ясна.
Вероятно това е начало на промяна и на двете традиционни крайности в мненията на българите за Русия . На единия полюс стои убеждението, че каквото и да правим – или прави - Русия – тя ще ни подкрепя реално винаги, на другия: че трябва да направим всичко възможно да забравим, че Русия изобщо съществува и е значим геополитически фактор.
Можем само да се надяваме, че по-нататъшната нормализация в нагласите към Русия няма да се налага да бъде платена с цената на още газови кризи.
Изследването е проведено в началото на февруари, национално-представително е и обхваща 1001 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп Интернешънъл” в България от 1992 година.