В Германия на изборите за Бундестаг партиите трябва да прескочат петпроцентната бариера. При гласуването за Европейски парламент стигат и 3%. Федералният конституционен съд в Карлсруе обаче отмени тази бариера, аргументирайки се с това, че по този начин се нарушават правата на малките партии. Именно няколко малки партии, както и над хиляди германски граждани внесоха жалба срещу въведената преди девет месеца трипроцентна бариера - и постигнаха успех. "Малките партии са солта и пиперът на демокрацията. Те имат много важна функция и затова пред тях не бива да има никакви ограничения", казва Себастиан Франкенбергер, председател на Екологичната демократическа партия.
В момента в Европейския парламент се представени 162 партии. Поддръжниците на трипроцентната бариера /които са от утвърдените политически сили/ твърдят, че големият брой малки партии ще затормози още повече дееспособността на парламента - тъй като той е зависим от стабилните мнозинства. "Но мнозинствата се свиват все повече", отбелязва председателят на парламента Мартин Шулц.
Бундестагът вече втори път се опитва да въведе бариера за изборите за Европейски парламент и втори път се проваля. Още през 2011 година Федералният конституционен съд обяви за протовоконституционна предишната бариера от пет процента, като я определи за "тежка намеса в принципите на изборното равноправие и равнопоставеността в шансовете на политическите партии, неоправдана нито в правен, нито в обществен план".
Кои са печелившите?
Представителят на жалбоподателите Ханс Херберт фон Арним твърди, че през 2009 г. заради съществуването на бариерата са били загубени 2,8 милиона гласове, което би се равнявало на осем мандата за малките партии. Независимо, че и сега шансовете на малките партии не са много големи, те поне стават по-реалистични след решението на Конституционния съд. А списъкът на малките партии е дълъг. Наред с Екологичната демократическа партия, Партията на свободните избиратели и Пиратската партия, на представяне в европейски мащаб се надява и дяснорадикалната Национална демократическа партия.
"Така в парламента може да влезат и партии, които не отговарят на доминиращите в Германия политически нагласи", каза Тим Байхелт, професор в европейския университет Виадрина, според когото последиците са лесно прогнозируеми. "При европейските избори през 1984 година за първи път в Европейския парламент влезе френската дяснорадикална партия "Национален фронт". И именно по този начин се утвърди и в цяла Франция."
Председателят на Екологичната демократическа партия Себастиан Франкенбергер не желае партията му да бъде поставяна на едно равнище с десните екстремисти от Националната демократическа партия. "За съжаление жалба подадоха и няколко екстремистки партии, които ние бихме искали да бъдат забранени. Но това е проблем на нашата парламентарна демокрация, която не успя да ги обяви за противоконституционни", казва той.
Но дали ограничителните бариери изобщо са легитимни и какво е тяхното влияние? Резултатът от изборите за Бундестаг, например, би трябвало в идеалния случай да доведе до съставянето на правителство и органичителните клаузи са въведени именно за улеснение на този процес. Тъй като колкото по-малко политически сили с голям брой спечелени гласове влезат в парламента, толкова по-лесно се образува коалиция. "Ограничителните клаузи изключват част от гласовете на избирателите от процеса, но целта е съставянето на правителство и тя стои над равнопоставеността в избирателното право", казва Тим Байхелт.
На европейско ниво този проблем не съществува, тъй като Европейският парламент не избира правителство. "В този случай е много по-важно да бъдат взети под внимание всички гласове, отколкото да се сформира кабинет, т.е. конкуренция в целите няма", изтъква професорът.
По "Дойче веле"
