Екатерина Попова Национален електронен здравен портал заработи. Той струва на данъкоплатеца 1,2 млн. лв., при това само до началната му фаза – пускането. В момента здравният портал може да се ползва единствено от държавните служители. Те са около 40 000 в страната. Проектът засега тръгвал пробно и ако вървял добре, следващата година щял да обхване всички българи, побързаха да обяснят от Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Именно те и Министерството на здравеопазването са инициаторите и поръчителите на здравния портал. За целта двете институции работят усърдно вече втора година с помощта на не една неправителствена организация. След като от джоба на данъкоплатците излизат средствата за заплати на държавните служители и администрации, сега от същия джоб излязоха и средствата за създаването на здравен портал, който ще обслужва само тези хора. Друг е въпросът дали те изобщо имат нужда от подобен портал. По принцип не би трябвало да има нещо нередно в осъществяването на един електронен проект, който цели да повиши и подобри качеството на предлаганите медицински и други услуги, както и да позволи на всички граждани достъп до медицинска информация чрез интернет. Само че в случая е очевадно, че порталът в момента не отговаря на критериите, които самото правителство е заложило като условия за създаването и функционирането на такъв електронен портал. Електронното здравеопазване има няколко основни принципа. Сред тях са: 1.Ефективност, повишаване на качеството и обема на предлаганите услуги в здравеопазването, като при това се запазят или намалят разходите. 2.Качествено здравно обслужване. 3.Медицина, базирана на доказателства – да подпомогне вземането на медицински решения. 4.Равнопоставен достъп – даване на възможност на всички граждани за достъп до медицинска информация чрез интернет. 5.Оперативна съвместимост на информационните системи в здравеопазването. Факт е, че електронното здравеопазване се развива в цял свят и е с най-висок приоритет в ЕС, където е разработен план за действие и постигане на „Европейско пространство за електронно здравеопазване“. В България за е-здравеопазване се заговори в края на 2005 г. Е-health, както е известно електронното здравеопазване в ЕС, щяло да бъде следваща стъпка в здравната реформа в страната. Но нека наричаме нещата с истинските им имена. Здравна реформа в България все още няма. Няма работеща електронна система, обхващаща болниците и лекарите в страната, нито единни регистри, нито електронни здравни карти. Опитите за въвеждане на единната информационна система на здравната каса последните 7 години не се увенчаха с успех. Фирмата „Аремис Софт“, която прибра милиони, не успя да изпълни и малка част от договореното, а съдебните дела не дадоха резултат. Наложи се преди около 2 г. НЗОК да намери нов изпълнител, който да продължи започнатото преди 5 години. Това се оказа доста трудно, а и скъпо струващо. Заместник-министърът на здравеопазването Валери Цеков призна на 12 февруари т.г., че „за 4 г. все още няма реални резултати от електронното ползване на услуги“. Но в България били тествани няколко успешни проекта, сред които експеримент за внедряване на електронна здравна карта в Сливница. В него са участвали 1000 пациенти, 7 лекари и 4 аптеки! Според зам.-министъра до края на 2013 г., когато ще приключи внедряването на информационните технологии, бюджетният ресурс по програмата на е-health ще достигне 3% от средствата в сектора. Т.е. около 100 млн. лв. Чудесно, колкото повече пари, толкова повече развитие. Друг е въпросът, че средствата винаги трябва да се дават приоритетно. Но пък е модерно – имаме си е-government, е-пазаруване, е-банкиране, е-курсове. Защо да не въведат и е-подстригване например или е-готвене. Така хем ще се спестяват средства, хем всичко ще е във виртуалната реалност, т.е. ще подлежи на промяна според исканията и вижданията на всеки потребител. Извън шегата обаче големите електронни и информационни проекти в България за съжаление отдавна са доказали, че обикновено са с голям PR и малко приложение. Дано електронното здравеопазване да не заприлича на електронното правителство. С него всички знаем какво се случи. Или по-скоро – какво не се случи. * Електронното здравеопазване като електронното правителство