Марк Мардел Би Би Си Новият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън е набелязала доста въздушни мили за изминаване през последните седмици. Китай, Япония, Индонезия, Близкият изток. Накрая и може би на последно място е Европа. Сега тя е в Брюксел за среща с външните министри на НАТО и с президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Само най-високомерните обаче трябва да се чувстват обидени от факта, че Европа е на последно място в програмата. Визитата й може и да е доминирана от традиционната роля на НАТО с поглед, фиксиран върху Русия. Но Афганистан си остава най-сложният проблем. Американският вицепрезидент Джоузеф Байдън ще бъде в Брюксел следващата седмица, а президентът ще се срещне с лидери на страните от НАТО във Франция и с евролидери в Прага в края на месеца. Европейските политици като цяло приветстваха избора на Барак Обама почти като един от тях, със сходни гледища за всичко – от Ирак до климатичните промени. И ако в родината му го обвиняват, че е социалист от европейски тип, то някои се шегуват, че поне тук ще си е на мястото. Не е толкова просто Малко по-рано през седмицата бях на среща за публикуването на общ доклад за Rand Corporation и групата Venusburg относно трансатлантическото сътрудничество за сигурност. Имаше видеовръзка с Вашингтон и общото становище като че ли беше, че това е важен момент за заздравяването на пукнатината, появила се най-очевидно над Ирак с президента Буш, но която всъщност се простира назад в миналото към управлението на Клинтън. Бях леко изненадан колко силни бяха американските призиви за стабилна политика по сигурността от страна на Европейския съюз и как само един-единствен глас обясни европейската позиция. Когато попитах дали във Вашингтон все още има много хора, които да вярват, че това ще подкопае основите на НАТО, ми отговориха, че този вид мислене е бил изоставен преди четири или пет години и със сигурност никой от новата администрация не мисли така. Усещането беше, че искат Европа да действа повече, а не по-малко и чии инициали стоят върху хартията не е толкова важно, колкото самият ангажимент. Европа ще направи ли действително нещо повече? Искането на САЩ за повече войски в Афганистан се повтаря както явно, така и при затворени врати. Но професор Ив Бойер, заместник-директор на базираната в Париж Фондация за стратегически проучвания, ми каза: „Наистина мисля, че свърши времето, когато американците можеха да дойдат в Европа със списък за пазар и да искат европейците да отговарят на техните изисквания. Опитваме се да изградим партньорство ЕС - САЩ. А едно сътрудничество се осъществява между равни и затова не можем да съблюдаваме всички искания на американците, особено свързаните с Афганистан и Пакистан. Трябва да определим нова стратегия по отношение на тези две страни. Трудно ни е да определим кой е нашият враг, така че можем ли да мечтаем за победа?“ Забележете, че той казва ЕС, а не НАТО. Но истинският проблем е усещането, че Обама не знае срещу какво иска да се бунтува или защо. Няма съмнение, че Афганистан е най-важният приоритет. Вярно е, че някои страни не искат да рискуват войниците си и не желаят да участват в сражения. Но проблемът е по-дълбок от това. Много хора твърдят, че инвазията в Афганистан беше проведена след 11 септември според член пети от Вашингтонския договор на НАТО за колективна отбрана на страните членки, ако някоя от тях бъде нападната. А мисията сега е напълно различна и трябва да бъде ясно определена. Германският ляв депутат Андре Брие е част от делегацията за Афганистан към Европейския парламент и е посещавал страната многократно. Той ми каза: „Срещал съм се с всички европейски посланици в Афганистан и всички са ми споделяли, че конфликтът не може да се разреши по военен път. Трябва ни нова стратегия.“ „Има едно положително нещо – настоящата американска администрация отдава много по-голяма важност на развитието на гражданското общество и афганистанската армия и полиция. По мое мнение това са най-добрите пътища за стабилизиране на Афганистан. Увеличаването на военните сили, най-вече на европейските, не е правилният път.“ Попитах го дали не е възможно американците да разглеждат този проблем като признак за обвързването на Европа със САЩ? „Да, това е проблемът за европейците и особено за германците, но се надявам, че германското правителство може да изготви реалистична стратегия за Афганистан и да си сътрудничи с американците, като в същото време изясни и различията.“