Иглика Горанова 4-тонната плоча от гроба на световния поет Никола Вапцаров бе откъртена на Централните софийски гробища. Надписът с името му заличен, а при костите на автора на „Ала, не бойте се деца за утрешния ден“ бе погребана негова племенница - Елисавета Николова. Там са и останките на сестра му Райна. Този факт не попречи да тръгнат слухове, че костите му са изнесени в Македония. Скандално ли е? Ако питате управата на гробищните парков не е. Даже напротив . Законно е. Гробът е семеен и с него свободно могат да разполагат роднините на поета. Както намерят за добре. Могат да чупят плочи и отново да ги слагат. Ако обаче питате българите, които изучават в училище стихотворенията „История“, „Двубой“ и „Песен за човека“ , те ще ви кажат обратното – скандално е. И е пошло. Вапцаров е сравняван с Лорка, преведен е на над 40 езика. През 1952 г. получава посмъртно световната награда за мир. Съдбата у нас обаче му е отредила друго. Досега поетът е разстрелван няколко пъти. За първи път това се случва на Гарнизонното стрелбище на 23 юли 1942 година. Получава смъртна присъда за това, че отговаря за подривната дейност на комунистите. Точно комунистите старателно спестяват факта, че Вапцаров не произлиза от работнически род, а е син на известни фамилии от Банско и е с високо образование. Както и че баща му, виден македонски революционер, е близък на цар Фердинанд. След промените през 1989 г. за паметта на Вапцаров настъпват още по-тежки дни. В. „Демокрация“ го заклеймява като прокомунистически поет, заедно със Смирненски и Ботев. Поетът Марин Георгиев пише книга „Третият разстрел“, в която Вапцаров е представен като пластелин в ръцете на комунистите, със сбъркан живот. Миналата година научихме , че бил основоположник на съвременната македонска литература. „Прощално“ - стихът, посветен на жена му , с който той напусна живота и който звучи така: “ ще те целуна и ще си отида“ бе преведен на „родния“ му македонски по следния начин: “Ќе ми те бакнам и – ќе заминам“. Неуважението към великите хора принадлежи на пошлите хора. Тази мисъл е на френския поет и публицист Андре Шение. У нас пошлостта не липсва. Даже е в повече. Нито унгарският поет Шандор Петьофи е заклеймен заради социалните си стихове, нито Пабло Неруда е обявяван за прокомунистически агент, нито пък перуанецът Сесар Валиехо е анатемосан заради:„доброволци, заради живота и добрите, убивайте злодейте, убивайте смъртта“. Напротив, тези стихове принадлежат на човечеството. Така, както му принадлежат и стиховете на Вапцаров. Чиято 100 - годишнина предстои да честваме. Време е Министерството на културата да се погрижи за паметта на големите ни поети и писатели. Строшаването на плочата на гроба на Вапцаров не е пропуск на „Гробищни паркове“. Случило се е по вина на роднините. Защото гробът не е обявен за паметник на културата. Така, както не са обявени и гробовете на другите ни велики българи.