Станка Динева Ако Остап Бендер беше герой на нашето време, може би щеше да възкликне: „Спасението на давещите се икономики на Нова Европа е проблем на самите давещи се!“ Точно в този дух прозвуча преди дни решението на ЕС да не отпуска специални помощи на бившите социалистически страни, които станаха членове на съюза. А също така да не прави никакви компромиси с критериите за присъединяването им към единната европейска валута. Именно за това помолиха премиерите от източноевропейските държави на срещата на високо равнище в Брюксел. Така в разстояние само на три дни съюзът попари надеждите на източните си провинции, че ще станат реалност текстовете в договора на всяка от новоприсъединилите се държави, че взаимопомощта е основен постулат в ЕС. Не се сбъдна очакването за 180 млрд. евро помощ, което отправиха държавите от Централна и Източна Европа по инициатива на унгарския премиер Ференц Дюрчани. Надеждите бяха попарени от еднозначното решение на съюза - никой не може да разчита на сума, по-голяма от 11 млрд. евро от структурните фондове. 7 млрд. от тях са за новоприсъединилите се държави, предупреди Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия. Той препрати всички искания за помощ към МВФ, Световната банка и Европейската банка за развитие. Актуално на този фон прозвуча предложението и на българския премиер Сергей Станишев, който заяви, че ние не искаме пари, а отстъпки за влизането ни в чакалнята на еврозоната, наречена ERM II. Това е валутно-финансовият механизъм, който предшества въвеждането на еврото като национално платежно средства. ЕС обаче поряза и тази надежда на България, Румъния, Унгария и Полша, след като обяви, че няма да има отстъпки и по тази линия. От категоричната позиция на Стара Европа най-много страда България, защото тя вече 12 години ползва единната валута като паралелно платежно средство и котва за валутния борд у нас. Нашата страна е фиксирала съотношението евро-лев и де факто е изключила плаващия валутен курс, какъвто поддържат останалите държави. Това обрича на бавна смърт българската икономика в условията на криза. Всички останали държави вече девалвираха националните си валути и поевтиниха произвежданата от местните икономики продукция. Така тя става по-конкурентна на пазара на ЕС и спрямо останалите страни. Промяната на валутния курс в България към днешна дата изглежда, ако не невероятна, то по-малко възможна. Първо, защото сме в края на мандата на 40-то Народно събрание и на правителството. Второ, защото постигането на политически консенсус по този въпрос днес изглежда химера. Бедата е, че дори и ЕС да склони на компромиси и да допусне България до „чистилището“ ( ERM II) на единната валута, ефектът, при идеални условия, ще се почувства чак след две години. Като се има предвид обаче, че светът се намира в криза, чийто развой никой не може да прогнозира, този срок се изтегля за неизвестен брой години напред във времето. Всъщност, какво се случва в Европа на различните възможности? Всички експерти и политици като мантра повтарят, че кризата е бедствие, което има и своето пречистващо въздействие. Тя изчиства старите структури и отваря път на новите икономически субекти, които ще могат да оцелеят в задаващите се смутни времена на бъдещи енергийни, водни и кризи с изхранването на населението на планетата. Не е тайна, че две трети от източноевропейските членове на ЕС бяха приети в клуба на богатите в резултат на политически компромиси. За да не се стигне до трусове и неконтролируеми масови вълнения в тези страни бяха отпускани какви ли не гратисни периоди за отделни сектори на техните икономики. За повечето беше очевидно, че няма да оцелеят при високите изисквания на ЕС. Просто им беше дадено време да свикнат с мисълта, че са част от миналото и да преглътнат своя край. Точно за тях кризата ще изиграе ролята на хирург, който ще изреже до живо всичко, което е непотребно. Тоест, отказът на ЕС да помага на бедните роднини от Изток трябва да се разглежда в този контекст. Стихията на кризата ще подейства на общия пазар на Европа като пречистващата буря, която ще освободи място за новите играчи на капитализма от третото хилядолетие.