Посрещнахме и този 3 март като една от най-песимистично настроените нации
3 март все пак е и повод да се запитаме как живеем като нация, дали повечето от нас са лично удовлетворени от живота си. Вън от историческите оценки. Щастието безспорно е много субективна категория, но затова пък процента граждани на една страна, които се чувстват добре и смятат, че общо взето водят щастлив живот, е много важен показател за самочувствието.
Мила Григорова, „Галъп Интернешънъл“
3 март все пак е и повод да се запитаме как живеем като нация, дали повечето от нас са лично удовлетворени от живота си. Вън от историческите оценки. Щастието безспорно е много субективна категория, но затова пък процента граждани на една страна, които се чувстват добре и смятат, че общо взето водят щастлив живот, е много важен показател за самочувствието. И оттам – за бъдещето на всяка нация. При това вече е доказано е, че оценката „щастлив/а съм“ изобщо не съответства пряко на висок или нисък материален стандарт на живот, на криза или благоденствие в обществото. И твърде бедни страни могат да се окажат начело в класацията по безгрижие и лично щастие, съответно богатите също могат да се окажат нещастни.
Как стои въпросът с усещането за щастие в страните по света ?
Една трета от гражданите на света заявяват, че са щастливи, а мнозинството хора живеят без особени грижи и притеснения. Това разкриват данните от най-мащабното социологическо проучване в света „Гласът на народите”, провеждано от асоциация „Галъп Интернешънъл” в повече от 50 страни в различните континенти.
Изследването потвърждава извода, че колкото по-малко човек се тревожи, толкова по-щастлив се чувства. Около две трети от хората по света приемат живота такъв, какъвто е, докато една трета се притесняват много за това какво им се случва и какво им предстои. Жителите на Латинска Америка са тези, които живеят с най-много ежедневни грижи – над половината латиноамериканци водят живот, пълен с притеснения. Най-безгрижните хора в света са индонезийците – огромното мнозинство там (90%) живее, без да му мисли много. Следват ги китайците и тайландците.
Данните потвърждават за сетен път липсата на пряка връзка между благосъстоянието и чувството за щастие. Или по-точно - „имащите много” трудно постигат чувство на удовлетворение, „имащите малко” могат да бъдат щастливи и от най-малкото подобрение. Африка, въпреки всичките си икономически трудности, военни конфликти и епидемии от болести, е регионът с най-много щастливи хора по света. Повече от половината граждани на континента заявяват, че се чувстват щастливи. Африканците са и сред най-безгрижните хора - седем от всеки десет анкетирани приемат живота такъв, какъвто е. Най-щастливите хора на света са нигерийците – над половината от тях заявяват, че са много щастливи. Следват ги венецуелците и жителите на Гана.
Съответно, европейците са значително по-критични към живота и очакват повече от него – сред десетте най-щастливи нации в света попадат едва две европейски държави – Швейцария (44% много щастливи) и Исландия (37%). Въпреки че след проблемите си, свързани със световната икономическа криза, Исландия вероятно ще пропадне няколко места по- надолу при следващото допитване.
„Най-нещастният” регион в света е именно нашият – Централна и Източна Европа. Може би защото имаме очакванията и претенциите на западноевропейците. Но проблемите са ако не африкански, то поне повече от тези на стара Европа. Или поне така са склонни да мислят анкетираните в региона, които , донякъде изненадващо след все пак ускореното развитие на тези страни в последните години, продължават да живеят без особено самочувствие.
Всеки четвърти източноевропеец прави равносметката, че е по-скоро нещастен от живота, който води. Рекордът обаче се държи от нас. Българите се чувстват значително по-нещастни дори спрямо съседните държави. Почти тройно по-малко щастливци живеят у нас в сравнение с Централна и Източна Европа – едва 7% у нас се чувстват щастливи и доволни. Нещастните пък са над 40% у нас – при световно ниво 14%.
Оказва се, малко изненадващо, че тази поголовна липса на чувство за щастие у нас не е свързана с нарастване на притесненията и грижите за оцеляване. Положителната новина е, че малко над 50% живеят живота си без особени притеснения. Тогава, скъпи сънародници, от какво сме чак толкова нещастни ?
„Гласът на народите” (“Voice of the people” ©) е уникално социологическо проучване, провеждано всяка година от асоциация „Галъп Интернешънъл“ в 52 страни в целия свят. То обхваща над 50 000 души от различни континенти на света. „Галъп Интернешънъл“ е изследователска верига, която обхваща повече от 100 страни в света.