Сп. "Икономист" Главоломно падащи курсове на националните валути, зеещи дефицити по текущата сметка, боязливи взимания на заеми в чуждестранна валута и тежки рецесии: това звучи като елементи от една отдалечена кредитна криза в Третия свят от 80-те и 90-те години на миналия век. Кашата обаче бе забъркана по-близо до Европа - в източноевропейски държави, много от които сега са членове на Европейския съюз. Една последица е, че старите членки на ЕС ще се видят принудени да платят сметката за разчистването на цялата тази бъркотия. Първите потърпевши Ако страна като Унгария или някои от трите балтийски републики изпадне в банкрут, западноевропейците ще са сред първите потърпевши. Банки от Австрия, Италия и Швеция, които инвестират и отпускат големи заеми в Източна Европа, ще претърпят катастрофални загуби, ако стойността на техните активи се срине. Тенденцията на просрочване на задълженията в съчетание с наследствените протекционистки инстинкти излиза на преден план в цяла Европа и може лесно да съсипе постижението, с което ЕС се гордее най-много: общия пазар. В действителност крахът на изток като нищо може да повдигне въпроси за бъдещето на самия Европейски съюз. Възможно е той да дестабилизира еврото, като се има предвид, че някои страни от еврозоната, например Ирландия и Гърция, не са в много по-добро положение от Източна Европа. И ще обрече всички шансове за по-нататъшно разширяване на ЕС, като породи нови съмнения за бъдещите изгледи за членство на Западните Балкани, Турция и няколко бивши съветски републики. Политическите последици, ако Източна Европа бъде оставена да пропадне, ще бъдат още по-тежки. Един от най-големите подвизи на Европа през последните 20 години бе повторното обединение на континента по мирен път след рухването на съветската империя. Самата Русия изпитва сериозни икономически затруднения, но нейните ръководители продължават да използват всяка открила се възможност, за да затвърждават влиянието й в региона. Нещо повече, ако хората в Източна Европа почувстват, че са били оставени на произвола на съдбата от западната част на континента, те може да се подведат по популисти или националисти от вида, който е идвал твърде често на власт в историята на Европа. Въпросът, който стои пред западноевропейските лидери, е как най-успешно да предотвратят такава катастрофа. Въпреки че пазарите често разглеждат Източна Европа като едно цяло, всяка страна в региона е различна. Оформят се три големи групи. Първата включва държавите, които ги дели дълъг път от ЕС, като Украйна. Тук европейските институции могат да помогнат финансово или със съвет, но основната тежест трябва да падне върху плещите на Международния валутен фонд. Нещата стоят по по-различен начин за разположените на запад страни. Всички те са членове на ЕС и съюзът трябва да поеме главна отговорност за тях. Една много рекламирана мярка е да бъде ускорен процесът по влизането им в еврозоната или дори те да бъдат оставени да въведат единната европейска валута незабавно. Тя може да има смисъл при четири държави, чиито валути са вързани към еврото: балтийското трио Литва, Латвия и Естония плюс България (Словения и Словакия вече въведоха еврото). Нито една от тези страни няма да покрие в скоро време критериите за влизане в еврозоната, заложени в Договора от Маастрихт. Те обаче са много малки (съвкупното население на трите балтийски републики е 7 милиона души), така че ако им позволим да въведат еврото, това не би трябвало да създаде нежелателен прецедент за другите, нито пък да навреди на доверието в единната европейска валута. Европейската централна банка и Европейската комисия обаче се противопоставят твърдо на такава форма на "евроизация", въпреки че две балкански държави - Черна гора и Косово, вече използват еврото. Едностранно или ускорено въвеждане на еврото ще има далеч по-малък смисъл при третата група, която включва по-големи страни с плаващи валутни курсове: Чехия, Унгария, Полша и Румъния. Никоя от тях не е готова за здравата дисциплина в еврозоната, която изключва каквато и да била бъдеща девалвация. Тяхното преждевременно влизане може да отслаби еврото фатално. Но докато валутите им вървят надолу, голямата уязвимост на поляците, унгарците и румънците произтича от дълговете в чуждестранна валута, взети от фирмите и домакинствата предимно от чуждестранни банки. Това, което някога приличаше на внимателно настройване, изглежда сега като луд риск както за онези, които взимат заемите, така и за банките, предимно италиански и австрийски, които ги отпускат. Приоритет номер едно за тези четири държави трябва да е да спрат по-нататъшното обезценяване на валутите си. Вторият е да подкрепят банките, отговорни за взимането на лоши кредити в чуждестранна валута.