Елиана Митова Вече имаме Закон за културното наследство! Документът окончателно бе приет от парламента. Което ще рече, че след обнародването му в „Държавен вестник“ ще влезе в сила и трябва да се съблюдава. Само че целокупното интелектуално войнство категорично се опълчва срещу него. Сред най активните протестиращи са проф. Андрей Пантев, проф. Иван Маразов, проф. Валери Стефанов до Евгени Сачев, Кирил Христосков от фондация „Тракия”, видни колекционери. Всъщност депутатите одобриха на второ четене всички текстове, които бяха отхвърляни и оспорвани в продължение на шест месеца. Дори най- върлите поддръжници на закона отбелязаха, че съпротивата срещу него е не само активна, но и твърде категорична. Колекционерът Димитър Иванов (шеф в бившата Държавна сигурност) каза веднага след приемането на закона, че ще се търсят всички начини той да не влезе в сила. Което ще рече, че занапред споровете и скандалите около културното наследство все повече ще се раздухват и ще пораждат негативни последствия в обществото. Самото гласуване на закона мина така да се каже компромисно. Доста депутати от БСП отказаха да гласуват В залата останаха само 20-ина социалисти. Така разпоредбите минаха с гласовете на стотина народни представители, като опозицията гласува "за". Парадоксално! Защото законът бе внесен в Парламента от жълтата Нина Чилова, а излезе оттам с политическата подкрепа на нейните противници. При всички случаи това е бомба със закъснител. Само че тя няма да се възпламени в парламента, а ще избухва многократно и ще нанася фатални поражения при всеки конкретен случай, когато става въпрос за опазване на културни ценности. Според новите норми до 10 октомври всички, които имат археологически ценности, ще трябва да ги регистрират. Притежателите на нерегистрирани находки след този срок може да бъдат наказани със затвор. До 10 октомври трябва да бъдат регистрирани и монетите, като това ще се прави от нумизматични дружества. От сега е ясно, че това няма да се случи. И ще започне един лов на вещици сред притежателите, едно шпиониране и донасяне между тях Собствениците на културни ценности, които не са археология (например наследени от баба и дядо пендари, картини, народни носии, традиционни музикални предмети), няма да са задължени да ги декларират, ако не искат да търгуват с тях. Археологическите обекти ще са публична държавна собственост. Ако антика бъде определена като национално богатство и притежателят й не може да представи официален документ за собственост, той става просто неин държател. Правото на собственост ще се удостоверява с решение на съд или митническа декларация за внос. Големите колекционери няма да са затруднени да си осигурят документи за покупка на ценностите в чужбина. Но мнозина по дребни риби едва ли ще съумеят да си извадят нужните тапии. Забранява се търговията с движими археологически ценности национално богатство. Находките, които не са национално богатство, вече ще се продават само на търг и в нумизматичните дружества, но не и в антиквариати. Записва се задължение на инвеститорите на обекти да финансират спасителни разкопки до пълното проучване на археологическия обект на територията на строежа. Ами ако собственикът няма това желание и чисто и просто ликвидира находката, преди съответните органи да са разбрали, че тя съществува?! Собствениците на сгради - паметници на културата, ще трябва да ги поддържат, а ако не могат, държавата и общината ще поемат реставрацията, като учредят ипотека върху сградата в своя полза. До 30 хил. лв. ще е глобата за фирми, които строят в защитени територии, за опазване на културното наследство без съгласуване с Националния институт за паметниците на културата. За търгуване с неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности глобата е до 10 хил. лв., а за фирми - до 15 хил. лв. Ако антиката е национално богатство и за продажбата й не е уведомен министърът на културата, глобата е от 30 хил. до 50 хил. лв., а за фирми - от 40 хил. до 60 хил. лв. В двата случая вещта, предмет на нарушението, се отнема в полза на държавата. В новия закон забраните са доста повече от правата, които се дават на колекционерите. Сам по себе си този факт е обезпокоителен. А цялата скандална ситуация поразително напомня 2003 година, когато, пак по идея на жълтите, бе променен Семейният кодекс в частта, която засяга осиновяванията. Под предлог че се борят с корупцията, жълтите предложиха нова система за осиновяване на изоставените деца, която трябваше да бъде далеч по прозрачна и по-ефективна от старата. Случи се точно обратното – процедурите по осиновяване забуксуваха, сиропиталищата се препълниха с нещастни деца, осъдени да останат без семейства по вина на невежи законотворци. Сега, само шест години след фаталната поправка, парламентът пак се мъчи да променя Семейния кодекс. Преливане от пусто в празно! За сметка на данъкоплатеца!