Джон Кери*, В. „Уолстрийт джърнъл“ Преди 20 г. Берлинската стена и репресивните комунистически режими в Източна Европа се сгромолясаха, за да започне нова ера на политически и икономически свободи. Днес от сгромолясване са застрашени банките и икономиките на Източна Европа. Полската злота поевтиня с 38 процента спрямо долара през последните шест месеца. Унгарският форинт - с 32 процента. Украйна обяви потресаващ спад от 34 процента на промишленото си производство през януари в сравнение с миналата година. Целият свят се тресе, но точно сега окото на глобалната финансова буря се измести към Централна и Източна Европа. Ако западните държави не реагират бързо срещу лавинообразната финансова криза, която набира скорост от Латвия до Унгария, рискуваме да заменим ерата на обещания напредък в Източна Европа с ера на растяща безработица, нестабилност и отслабване на влиянието и идеалите, чието изграждане ни отне десетилетия. Много американци с право са съсредоточени върху вътрешните ни проблеми, но не трябва да оставаме слепи за глобалните измерения на настоящата криза. Миналата седмица Латвия стана втората страна след Исландия, чието правителство рухна в резултат на финансовата криза, която вече предизвика бунтове в балтийските страни и Гърция и изглежда ще бъде движеща геополитическа сила дълго време. Инвестиция, която не можем да загубим Валутите в Източна Европа се сриват, тъй като инвеститорите търсят сигурността на долара и еврото. Това означава, че източноевропейските страни, компании и хора изпитват все по-големи затруднения да изплащат огромните заеми в чужда валута. Това от своя страна само задълбочава проблемите с валутата и така се създава порочен кръг. На пръв поглед това може да изглежда като традиционна криза на нововъзникващите пазари, подобна на онези, на които станахме свидетели в края на 90-те години. Но всъщност е далеч по-лошо. Това е истинска глобална финансова криза в един изключително взаимосвързан финансов свят и Източна Европа понася главния удар. Много от банките в региона са чужда собственост - в Унгария, например, над 80 процента - и много от тези банки обмислят сега безпрецедентни протекционистични мерки, изтегляйки операциите си по даване на заеми в родните си страни. Междувременно заради това, че по-големите страни използват по-голямата част от световния капитал за рефинансиране на собствения си дълг, нововъзникващи пазари като тези в Източна Европа вероятно ще видят, че вратите на банките са затворени за тях. Следствието е, че икономиките в Източна Европа вече пропадат по-бързо и по- дълбоко от очакваното. Има реална опасност, ако всяка засегната от тази криза страна начертае тясно интересите си, няколко страни със стратегическо значение да пропаднат през пукнатините. Например тежкото положение в Украйна може да предизвика ефекта на доминото и да дестабилизира не само западноевропейски банки с голямо присъствие на източноевропейските пазари, но да промени всъщност и геополитическата карта. Америка трябва да подкрепи призива на президента на Световната банка Робърт Зелик към ЕС да оглави координираните глобални усилия успоредно с Международния валутен фонд, Световната банка и други банки за развитие, за да подкрепи икономиките на Централна и Източна Европа. Австрия също заслужава кредит на доверие за това, че се опита да насочи вниманието на Европа върху тежкото положение не само на източни страни-членки като балтийските, но и на съседки, които не са членки, като Украйна. Вече загубихме доста през последните няколко месеца. Но двайсет години просперитет, демокрация и изграждане на институции в Източна Европа е инвестиция, която Америка не може да си позволи да изгуби. *Джон Кери е председател на Комисията по външни отношения на Сената и бе кандидат на Демократическата партия на президентските избори през 2004 г. По БТА