Второто пришествие на латвийския премиер
Двете най-големи фракции в латвийския парламент – групите на Народната партия и на Съюза "Зелени и фермери", приканиха в петък премиера да подаде оставка. Иварс Годманис нямаше друг избор освен да подаде съответната молба до президента Валдис Затлерс. Оставката му незабавно бе приета.
РИА „Новости“
Двете най-големи фракции в латвийския парламент – групите на Народната партия и на Съюза "Зелени и фермери", приканиха в петък премиера да подаде оставка. Иварс Годманис нямаше друг избор освен да подаде съответната молба до президента Валдис Затлерс. Оставката му незабавно бе приета.
Така завърши второто пришествие на Иварс Годманис във властта. Този път премиерството му трая едва година и нещо. И приключи някак противно на логиката - само две седмици след като неговият кабинет получи вот на доверие от латвийския Сейм.
Иварс Годманис оглави за пръв път латвийското правителство в началото на 1990 г. Енергичен лидер на Латвийския народен фронт (ЛНФ), тъкмо той преведе страната през всички изпитания, докато Латвия възстанови своята държавност според стандартите отпреди половин век. Народът обаче го помни главно като автор на скандалното предложение да се инсталира във всеки дом кюмбе тип "циганска любов". И с това, че на изборите от 1993 г. всесилният дотогава ЛНФ - с около 70-процентна подкрепа в Сейма, не успя да събере и два процента от гласовете.
Станал премиер повторно, Иварс Годманис се накани първо да спаси страната от галопиращата инфлация, а после да проправи за нея път в подвижните пясъци на световната криза. Нито латвийското общество, нито циничните политици в страната обаче приеха тази жертва и министър-председателят бе принуден да слезе от сцената.
"След оттеглянето на Иварс Годманис от премиерския пост мнозина ще разберат колко много е допринасял за решаване на държавните проблеми", смята министърът на транспорта Айнарс Шлесерс, негов съпартиец. Далеч не всички обаче споделят тази оценка. Според мнозина аналитици, дори ако бившият премиер получи признание, това е въпрос на далечното бъдеще.
15-процентно орязване на бюджетните заплати
А дотогава обикновените хора в Латвия ще запомнят второто му премиерство с безпрецедентни за страната събития. С безредиците в центъра на столицата, с протестното шествие, когато демонстранти подкараха селскостопанска техника към сградата на правителството, с национализацията на банка "Парекс", потъвайки като "Титаник", тя повлече към дъното цялата финансова система на страната.
Освен това в народната памет ще останат 15-процентното намаляване на бюджетните заплати, замразеният растеж на пенсиите и несполучилият опит за рязко съкращаване на държавния апарат. Междувременно спадът на БВП напоследък се измерва вече с двуцифрено число, уволняват се близо хиляда души на ден и скоро всеки пети ще е безработен. При това положение страната би могла да се спаси, ако целенасочено усвои огромния за малката държава кредит от МВФ в размер на 7,5 милиарда евро. И тук обаче латвийският политически елит засега не е съумял да разработи единна програма, по която да действа.
По думите на Годманис той би желал да поработи още малко, за да поеме цялото бреме на кризата и да спести проблемите на своя приемник. Бившият премиер обаче не бе разбран. А пъстрата управляваща коалиция и присъединилите се към нея десни опозиционери от партията "Нова ера" вече оживено предвкусват предстоящата делба на министерски портфейли.
По БТА