Петър Вълков Анализатор, “Политикъл Кепитъл“ България Винаги преди избори има икономическо мълчание. Всяка партия пише програма под сурдинка с надеждата, че в предизборната кампания ще може да извади грандиозните си икономически планове на показ и ще засрами опонентите си. Вторият мотив за това действие е по-банален, а именно, че в кампанията няма време да се разнищят докрай всички предложения и да се отсеят стойностните от свободните съчинения. Икономическата криза обаче ни поставя в нова политическа среда. Предприемачите очакват конкретни мерки от правителството и се надяват на промени, в случай че опозицията дойде на власт. Гражданите усещат по джоба си, че нещо не е наред. В тази ситуация беше неизбежно всички икономически аса от ръкавите на партиите да се извадят преди официалния старт на кампанията за парламент. Партийните сайтове изобилстват от антикризисни мерки, а на 23ти февруари се проведе и икономически форум под патронажа на БСК, на който партиите премериха сили и познания в икономиката. Ето и някои от изводите. На първо място парламентарното мнозинство продължава да следва европейския и американски модел за излизане от кризата с предложения за увеличаване на държавната намеса и големи директни и индиректни субсидии за определени икономически сектори. Най-странното е, че и опозиционни партии като „Напред” настояват за същото, но под формата на икономически протекционизъм. Въпреки песимистичните прогнози за изпълнението на бюджет 2009 правителството и представители на мнозинството продължават да настояват, че държавният харч е спасителен пояс за бизнеса. Вярно е, че повишеното парично предлагане е стъпка в правилната посока, но едва ли строеж на бизнес паркове без конкретен бизнес е подходящата форма на държавна инвестиция. Същото важи за земеделски субсидии. Друг съмнителен опит за държавна субсидия е помощи за компании, които ще намалят работния ден на служителите, но ще ги запазят на работа. Тази мярка звучи смислено, но все пак сме в България и крайният ефект ще е един – „правилните” фирми, около 50 на брой ,ще усвоят 6-7млн. лв. държавна пара като преназначат всичките си служители на половин работен ден. Това няма реално да помогне на работниците, няма да помогне на икономиката като цяло. Ако все пак парите се разпределят прозрачно, в най-добрия случай ефектът ще е мимолетен - до изборите. След това немалко хора ще загубят работата си. Редом с това се появява и т.нар ефект на изместване (crowding out). Той се изразява в това, че заради увеличените държавни разходи се намаляват частните инвестиции или те се пренасочват към изкуствено стимулирани сфери. Ако държавата прави бизнес паркове, то производителите на кофички за кисело мляко примерно ще се пренасочат към производство на материали за офиси, което в дългосрочен план е пагубно. Въобще изкуствените стимули,особено в силно корупционна среда са генерална грешка, за която плащат всички български данъкоплатци. От БСК се чуха и няколко по-смислени предложения, други бяха публикувани по-рано в сайтовете на партийните централи като собствени антикризисни намерения. На първо място това са намаляване на данъчно осигурителната тежест, както и минималния изискуем капитал за регистриране на търговско дружество. За да се повиши паричното обръщение може да се ускори връщането на ДДС от държавата в реалния сектор, без „нерегламентирани бонуси” за данъчните служители. Има предложение и за понижаване на ДДС до 18 %, което обаче няма да даде пряко отражение върху бизнес климата, по скоро ще обслужи определени социални приоритети. Действително е нелепо хазартът да не се облага с ДДС за сметка на учебните пособия и лекарствата. В Румъния ДДС върху лекарствата е 10%. Други идеи, които изглеждат смислени,са инвестиции в енергийната и комуникационна инфраструктура и възобновяеми енергийни източници. Така държавата няма да „изкриви” вече създадените пазарни отношения в другите сектори, а със сигурност ще гарантира възвращаемост на вложените средства. Мярка, за която отдавна се говори, но продължава да не се спазва, е приватизация изцяло през борсата. Само така открито и прозрачно се осъществява раздържавяване и се връща интересът към компенсаторните книжа. Вариант за събиране на вътрешни финансови резерви на държавата в условия на криза е прекратяване на плащанията от бюджета по проекти със спряно европейско финансиране и затягане на събираемостта на данъците, което се оказа сериозен пропуск на настоящия кабинет в светлината на скандалите в НАП. Най-смислените мерки обаче са най-непопулярните и малко от опозиционните партии ги прокламират открито. Това са реформите. Бавното правораздаване в България обезверява бързо честните западни инвеститори, които са свикнали да разчитат на съда безпрекословно. Друга сфера с остра нужда от реформа е пенсионната система. Тя винаги ще е камък на шията на бюджета, докато не преминем от разходопокривен към капиталонатрупващ модел с индивидуални партиди. Третият камък на шията на бюджета е здравеопазването, при което е най-необходимо преминаването към индивидуални партиди, за да се избегнат евентуални сътресения и съпътстващ дефицит. Четвъртият стълб е образователната система, която е трайна инвестиция в бъдещето на националната икономика. Няма съмнение, че ако тези системи бяха реформирани, доверието в пенсионното и здравното осигуряване щеше да е на друго ниво и събираемостта на средствата за здраве и пенсии щеше да е значително по-висока. Функционираща съдебна система би понижила корупцията и злоупотребите в държавната администрация в пъти, да не говорим, че ще възвърне доверието на Европейската комисия към българските проекти, чието финансирани замрази през 2008г. За първи път на предстоящата изборна кампания ще се насладим на истински сблъсък на идеи и истински икономически концепции. Дали избирателите ще вникнат в тях или ще гласуват за „по-красивите” кандидати е трудно да се предвиди. Факт е обаче, че в истинският икономически дебат личи класата на претендентите за депутатски мандат. Програмите на партиите са доста различни и дават възможност за избор, но за първи път има горе-долу ясно отграничение „десни-леви“ икономически политики в близки до класическите им форми. С две думи всички аса са за първи път на масата.