Елиана Митова Расте броят на децата до 3 годишна възраст, оставени в домове. Новината я съобщи преди броени дни не кой да е, а министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова на семинар в Хисар. Прави й чест да признае истината. Защото до преди няколко месеца чиновници от нейното ведомство усилено тръбяха, че броят на децата в домовете намалявал. Истината е още по-жестока – все повече и повече майки (далеч не само от ромски произход) изоставят децата си още в родилните домове. А усилията за превенция на изоставянето, с които се хвалят и Агенцията за закрила на детето, и социалното министерство, се оказват капка в морето. България е на първо място в Европа по брой на изоставените деца Статистиката, огласена миналата година, е на база брой изоставени деца на 100 000 жители. Цифрите са тревожни, защото показват, че националната стратегия за закрила на децата е зациклила през последните години, въпреки опитите за промени в социалното законодателство. Едва ли държавните институции ще убедят майките, които нямат с какво да нахранят децата си, да си ги приберат у дома! Далеч по – разумно е същите тези институции да помогнат на децата да отидат при други майки – тези, които не могат по биологичен път да се сдобият с потомство. С няколко думи: да дадат зелена улица на осиновяването. Засега тази отколешна, изключително хуманна и доказала виталността си практика, у нас е почти замряла. Чиновническо безхаберие и неефективни нормативни актове Семейният кодекс – законовата база, която обуславя осиновяването, вместо да го улеснява, му слага спирачки. Промените, залегнали в Семейния кодекс през 2003 година, доведоха до срив в системата и на националните, и на международните осиновявания. Защото несръчни юристи, които обслужваха царското правителство, левашки пренесоха европейските практики за закрила на детето на българска територия и така осъдиха хиляди деца да растат по домовете, вместо да бъдат отглеждани в семейства.. Сега им сърбаме попарата – тоест опитваме се да променим отново Семейния кодекс, този път – наистина в интерес на децата. Какви промени са залегнали в документа? На първо място са предвидени категорични мерки срещу безотговорните родители, зарязали потомството си в социални домове. Ако до шест месеца детето не бъде потърсено от биологичните си родители, то автоматично ще бъде включвано в регистър за осиновяване. Тук изниква двусмисленият въпрос от кой момент ще се броят шестте месеца – от фактическото настаняване на детето в институция, или от потвърждаването на мярката по съдебен ред. Категорично трябва да бъде приет първият вариант – да се зачита фактическият престой на детето в социален дом. Защото в противен случай процедурата се проточва с години и изоставеното дете бива местено от институция в институция. . Другата крайно наложителна промяна в законодателството е въвеждането на наказания за нарушени детски права. До днес не е потърсена отговорност от социален работник, който не е предприел адекватни мерки за извеждане на дете от социален дом. По тази причина хиляди малки нещастници живуркат по институциите, защото не са им изрядни досиетата. Наболял е въпросът и за координацията на държавните институции, които са натоварени с грижата за изоставените деца. Нишката се къса между социалното и правосъдното министерство – органите, които се занимават с националните и международните осиновявяния. По тази причина децата отлежават с години в регистъра за национално осиновяване, вместо ефективно да бъдат пренасочвани към регистъра за международни осиновявания. Проектът забуксува преди второ четене Защото народните избранници не могат да постигнат съгласие за така нареченото фактическо съжителство на мъж и жена под един покрив, без да са подписали брак. За жалост препъни камъкът възпрепятства и приемането на промените, които засягат системата на осиновяванията. Така, заради консервативните защитници на семейната институция, хиляди изоставени деца са лишени от шанса да се сдобият със семейство. Пак български парадокс – загрижихме се за родителите, а забравихме децата! Изходът е един – или депутатите да прегърнат фактическото съжителство и да гласуват целия проектозакон, или той да бъде разделен на части и подложен на гласуване по отделно. В противен случай сираците на България ще се превърнат в изкупителна жертва на депутатите. Една лястовица пролет не прави, но е знак за добра вест Все повече са международните осиновявания, които стават и при по-прозрачна процедура, съобщиха от Министерството на правосъдието. Констатацията е вярна! От 1 януари 2007 г. политиката в областта на международните осиновявания е променена и се полагат всички правни и технически усилия за своевременно намиране на подходящ осиновяващ и за семейна грижа за всяко вписано в регистъра дете. Само че докато стигне до регистъра, детето може и да остарее, че и брада да му порасне! И практически да се окаже неосиновяемо, защото всички кандидат- родители искат по-малки деца. Все пак достойна за похвала е промяната в политиката на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" в Министерството на правосъдието. Тя се дължи на зам.- министър Илонка Райчинова, председател на Съвета за международни осиновявания. От 13 декември 2007 г. до 7 октомври 2008г. на всяко заседание на съвета са разглеждани не по-малко от 20 преписки на деца и съответно не по-малко от 70 молби на кандидат-осиновители. От започването на дейността на Съвета по международни осиновявания в новия му състав до края на 2008 г. са направени 372 предложения за осиновяване на 415 деца. Което, сравнено с данните за 2007 г. – 91 предложения за 95 деца – е достатъчно показателно за променената политика. Нужна е промяна в мисленето на цялото общество Държавата дава луди пари за програми ин витро, за борба със стерилитета. Сиреч за още неродени деца. Няма лошо, похвално е! Но никак не е похвално, че тя тотално е обърнала гръб на огромен контингент от вече родени деца, дамгосани със знака на изоставянето. Тук не става въпрос само за хуманизъм, а за проста сметка – струва ли си да инвестираш в неясното бъдеще, а да не обръщаш внимание на вече съществуващата реалност?! Крайно време е цялото общество да потърси сметка от тази държава за какво дава и за какво не дава пари и да я застави да се погрижи за вече родените човешки същества, които, така или иначе, ще участват в утрешното изграждане на демократична България. В този смисъл и новият Семеен кодекс, очакван с нетърпение от всички, е база, върху която ще стъпи европейското бъдеще на страната ни.