Екатерина Попова Предстои разяснителна кампания и откриване на борси в Гърция и Германия, където българската диаспора е също толкова голяма, колкото тази в Испания. Това каза пред „Класа“ вчера министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова. Според нея връщането на българските емигранти е нещо добро за страната и ще има дисциплиниращ ефект за родния пазар на труда. Така щяла да се създаде и по-висока конкуренция. Съмнявам се. Големите очаквания и напъните на правителството преди Нова година да върне българските икономически емигранти в родината се оказаха балон. Той се спука, когато вятърът на икономическата промяна задуха от Испания и Италия, където има най-големи поражения от финансовата криза. Първите емигранти, които се завърнаха в България, бяха няколко десетки строители, уплашили се от информациите за бъдещи съкращения. Тук обаче се сблъскаха с друга действителност – въпреки високопарните цифри за безработицата в страната, която според правителството е една от най-ниските у нас, се оказа, че работа за тях всъщност няма. Или има – за фундаменталните 500-600 лева на месец. Два месеца след като направи трудова борса в Испания, кабинетът реши, че ще направи такива и в Германия, и в Гърция. Защо му е обаче на българския студент в Германия да има информация за българските работодатели тук, след като там може да получи поне 3000 марки заплата, ако завърши успешно университет и се установи в иначе перфектно уредената социално Германия? Както и защо му е на българския емигрант в Гърция да знае условията за наемане на работа в България, след като той оттук е заминал натам? Всяко нещо има две страни. Колкото и да е лоша икономическата криза, тя доведе и до едно безспорно добро решение – отваряне на повече чужди трудови пазари в ЕС, включително за български граждани. Последните няколко месеца това направиха Гърция, Дания, Испания, Унгария и Португалия. Швейцария, която беше като химера и недостъпен икономически оазис, също вече е достъпна за българи. Разбира се, при определени условия. Оказа се, че дълго обмисляната стратегия на кабинета за връщане на българските икономически емигранти в страната някак изгуби чара си. Всъщност, който и да се върне тук, ще бъде поставен на равни начала с всички останали. И така е правилно, разбира се. Вярно е, че тези хора са плащали осигуровки и данъци в други страни, както казва министър Емилия Масларова. Но да не забравяме, че те са и тези, които вкарваха милиарди левове последните години в реалната икономика на страната ни, и години наред издържаха не по едно, а по две, че и по три семейства. Например, по неофициални данни през 2005-2006 г. икономическите емигранти са вкарали около 3 млрд. евро у нас. Следващите години сумите се увеличават драстично. Дори малката група на пътуващите по корабите, която наброява около 15 000-20 000 души, са внесли в икономиката на България чисти около 20 млрд. лева за една година. А тук за всички е ясно колко може да се изкара от заплата, или от две. Тук е ясно и колко данъци плащаме, и какво получаваме срещу тях. Ясно е къде отиват парите. Всъщност, последното все още се изяснява, защото и според ЕС в България липсва прозрачност – за парите, за еврофондовете, за договорите и пр.