Ървин Стелцер, The Sunday Times Възможно ли е да се окаже, че дори всяка част от възстановителния икономически план на президента Обама да е дефектна, то цялото ще е по-велико от сбора на частите? Краткият отговор е, че никой не знае. Но знаем достатъчно за някои разумни предположения. Стимулиращият пакет, подписан от президента в Денвър, е пълна с недостатъци смес от данъчни намаления, публични разходи, държавни фондове за лични цели, както и специални проекти по регионални обещания на самите конгресмени, които Обама обеща да запрати в кошчето на историята. Поддръжниците на кейнсианството, които вярват, че пестеливостта ще ни спаси, са вън от себе си от радост, а монетаристите, за които именно пестенето е в основата на провала, както и консерваторите са неутешими. Но никоя от двете групи не знае какъв ще е в действителност ефектът. Знаем със сигурност само, че той ще се прояви изцяло след време. Два месеца ще са необходими за основно преразглеждане на офертите за ремонт на пътища и мостове, много повече – за новите инфраструктурни проекти, както и още четири месеца, за да стартира работата по тях и парите да започнат да се изплащат. Въпреки всичките си недостатъци пакетът би трябвало да допринесе за известно оживление на икономиката. Но тази кратка радост може да доведе до по-дългосрочни страдания под формата на по-високи данъци или инфлация. Най-важното, стимулиращият пакет е само първа точка от възстановителния план на президента. Обама реши да предприеме пътуване от снежен Денвър до слънчев Финикс, където на места цените на жилищата са паднали наполовина, за да обяви плана си за подпомагане на жилищния пазар. Пак само най-храбрите или най-глупавите смеят да прогнозират ефекта. Едно нещо е сигурно – Обама си е научил урока след фиаското на Тим Гайтнър, в чиято реч нямаше никакви конкретни подробности. Затова и цялото изказване на президента съдържаше умопомрачителен списък с детайли – приблизителни разходи, изчислявани на $275 млрд. Критиците се терзаят, че 92-та процента собственици на жилища, които си плащат ипотеките, ще трябва да изплатят сметките на малцината, купили си къщи, които не могат да си позволят. Защитниците твърдят, че 92-та процента от изрядните платци ще спечелят от намаляването на броя на иззетите жилища, който разстрои пазара и понижи цените на всички жилища. Съществуват и конкурентни възгледи относно това колко ефективна ще е програмата. Кредиторите вече предоговарят условията по ипотеките с просрочилите дълговете си кредитополучатели. Тъй като те все пак трябва да наваксат с изпуснатите вноски, месечните им плащания често са се повишавали, вместо да се понижат. Което обяснява защо половината от тях отново са просрочили ипотеките си. Обама се надява да промени всичко това посредством осигуряване на стимул за кредиторите за намаляване на месечните вноски, което ще даде възможност на затруднените семейства да останат в домовете си. Третата част от плана е най-трудната – ремонта на банките. Обама накара пазарите да вярват, че финансовият министър има готов план. А той няма и пазарите продължават да страдат. Но план ще има и имаме основателна причина да вярваме, че ще е ефективен. Причината е, че програмата TARP на стойност $700 млрд., за която доста се злословеше и от която $600 млрд. вече бяха похарчени, както и мерките от страна на Фед, облекчиха кредитните условия. Лихвите, с които банките се таксуват една друга, паднаха. Както и лихвите по ключовите краткосрочни търговски ценни книжа. Увеличават се емисиите на корпоративни облигации от инвестиционен клас, продавани без правителствени гаранции. Появиха се сигнали, че думи като “национализация” вече няма да извикват спомена за звука от колелетата на търкалящи се към гилотината двуколки по Уолстрийт. Инвеститорите май са се примирили с необходимостта от радикални правителствени мерки, които да натоварят данъкоплатците с част от токсичните активи, понастоящем почиващи в балансите на банките. Дори бившият председател на Фед Алан Грийнспан, краен поддръжник на свободния пазар, се е примирил с този ход. Никой не знае каква ще е крайната сметка, тъй като не знаем стойността на тези активи (ако имат изобщо някаква) или каква част от тях правителството ще може да продаде, когато борсите се поуспокоят. Така че е трудно да се предположи какъв ще е ефектът от който и да е план на финансовото министерство. Но опитът от минали усилия за облекчаване на кредитния крънч показва, че финансовите пазари могат да се поддадат на още една поредица интервенции. Американските политици обичат да говорят за трите крака на стола, върху който седи възстановителният план - стимул, подкрепа на жилищния пазар и ремонт на банките. Но забравят четвъртия – ако приемем, че столовете имат четири крака. Животът ще продължи и след настоящата криза и ще е необходима друга програма за разчистване на бюджетните дефицити, които се трупат, както и за поправяне на ефекта от решението на Фед да поеме много рискови активи в баланса си в замяна на пари в брой. Президентът обеща да се справи с първите последици чрез засилване на фискалната база на социалните осигуровки (включително пенсиите) и на здравните програми Medicare и Mеdicaid. Поставени в челото на текущите харчове и структурирани като сега, те могат да разрушат икономиката. Освен ако не се намалят средствата във фонд обществено осигуряване или не се увеличат данъците, тези програми ще повишат дефицита и ще понижат долара до рекордни нива. Което е и причина разтревоженият Обама да свика двупартийна среща на високо равнище, за да обсъди решение за приемащата застрашителни размери сметка. Тя кара Фед да пресушава свръхликвидността от системата. Председателят Бен Бернанке вече разясни, че възнамерява да направи именно това и разполага с нужните инструменти. Той ще продаде част от активите по баланса на Фед и ще заключи получените долари. Нищо от това не означава, че има безплатен обяд. Стимулиращият пакет ще похарчи милиарди. Жилищната програма може да създаде сериозен морален риск, а в дългосрочен план и да обезкуражи още повече кредиторите да отпускат ипотечни заеми. Спасяването на банки кани политиците в бизнеса. Всеки, който предрича със сигурност, че ползите от възстановителната програма ще надминат тези отрицателни ефекти, е по-скоро идеолог, отколкото професионален прогностик. Както и всеки, който вярва в обратното.