Джана Рандоу, Bloomberg Стратезите от Европейската централна банка (ЕЦБ) вече не са сигурни какви допълнителни мерки да предприемат, след като рекордно ниските лихвени проценти не успяха да спрат задълбочаването на рецесията. Вариантите за действие пред централните банкери са ограничени от законите на Европейския съюз, които забраняват на ЕЦБ да купува държавни дългови книжа директно от правителствата. Всяко потенциално решение от страна на банката да изкупува такива книжа на свободния пазар може да породи конфликт за това, чии държавни дългове се подкрепят. Вариантите са ограничени и от липсата на общо финансово министерство за еврозоната, което да гарантира загубите на централната банка, произтичащи от всяка подобна мярка. „Проблемът е, че и те самите не са наясно какво точно ще правят в бъдеще, казва Юрегн Михелс, главен икономист за еврозоната в Citigroup Inc. в Лондон. Вероятно помежду им има сериозно противоречие по отношение на мерките, които са в състояние да предприемат.“ Най-сериозна е опасността от евентуална парализа на ръководената от Жан-Клод Трише ЕЦБ, при това точно в момент, когато 16-членната еврозона скоростно изпада във все по-дълбока рецесия, а останалите централни банки получават позволение от правителствата да печатат пари или да изкупуват дългови книжа. На 5 февруари Трише заяви, че колегите му “имат доста различни позиции“ относно нуждата от нестандартни мерки. 9 дена по-късно продължи да уверява, че „все още не е взето никакво решение“. Джордж Провопулос от управителния съвет на ЕЦБ съобщи, че на 16 февруари ЕЦБ дори не е обсъдила закупуване на правителствени облигации на вторичния пазар, на който според някои икономисти има право да играе. Тревожни политики Закупуването на национален дълг може да потисне доходността и да помогне на правителствата, критикувани от Юрген Старк, член на борда на ЕЦБ, че следват „тревожни“ бюджетни политики. В същото време Ерки Ликанен заяви, че ЕЦБ все още не е „изчерпала“ своята креативност, без обаче да изнася някакви подробности. Мълчанието на ЕЦБ по повод конкретните стъпки, които може да направи, започна да тревожи инвеститорите, особено след като финансовите условия в Европа се влошават. Чуват се призиви за по-голяма яснота относно възгледите и намеренията на централната банка. „В отчаяние се лутаме нагоре-надолу, опитвайки се да получим разяснение какво следва оттук нататък, казва Кен Уотрет, старши икономист в BNP Paribas SA в Лондон. В най-лошия случай ЕЦБ се надява, че няма да й се налага да прави нищо повече, защото икономиката ще започне да се подобрява. Ако наистина това е план А, то той е доста стряскащ.“ Тази седмица финансовият министър на Германия Пер Щайнбрюк пръв от висшите официални лица предупреди, че има опасност страна от еврозоната да се натъкне на фискални проблеми. Спредовете по държавните облигации също се разширяват, а бездната между доходността на австрийските и германските облигации скочи рекордно заради страха от излагането на Австрия към риск от Източна Европа. Нулеви лихви След като лихвените проценти навсякъде по света се доближиха до нулата, Федералният резерв и Bank of England се обърнаха към правителствата за помощ в подкрепа на стратегиите им. САЩ емитираха специални средносрочни правителствени дългови инструменти, за да подсилят баланса на Фед. Британската централна банка пък помоли финансовото министерство за разрешение да започне количествено освобождаване и да повиши паричната наличност. Проблемът при ЕЦБ е, че ръцете й са вързани от законите на еврозоната. Споразумението от Маастрихт така и не създаде управителен финансов орган за цяла Европа. Пропуск, който по думите на милиардера Джордж Сорос от 17 февруари, „трябва да бъде коригиран“. Споразумението забранява на ЕЦБ да спасява която и да било държава от финансова беда и ограничава закупуването на ценни книжа на пазара като част от политиката по количествено освобождаване. Оставени на самотек Покупката на правителствени облигации „може да се тълкува като директно финансиране на фискални дефицити, политика, която не е позволена от правилника на ЕЦБ“, казва управителят на централната банка на Гърция Провопулос. Позицията на банката е, че „всяка страна сама отговоря за разрешаването на собствените си фискални проблеми.“ Количественото освобождаване би било „много по-усложнено в контекста на еврозоната, доста повече, отколкото някои хора са склонни да вярват“, казва друг член на управителния съвет, Ив Мерш, в интервю пред „Файненшъл таймс“ от 26 януари. ЕЦБ има възможност да закупува правителствени дългови инструменти, „но на коя страна“, се пита Мерш според интервюто. Закупуването на дълг може да помогне на страни като Ирландия, Испания и Гърция, макар Европейската комисия наскоро да им нареди да балансират бюджетите си. Старк пък подчерта, че „фискалното положение на някои страни дава повод за тревога“. Спредовете между доходността по испанския и гръцкия дълг и 10-годишните германски Bunds тази седмица се раздуха до върхови нива за периода, откакто са членове на валутното обединение. „ЕЦБ има на главата си доста повече проблеми от Фед или Bank of England, казва Аурелио Макарио от UniCredit в Милано. Вероятно биха искали да действат по-прозрачно, но наистина в момента тече усилен дебат и дори да искат, не могат да ни дадат така желаната яснота.“ Липса на избор И така, на ЕЦБ вече почти не й остана поле за действие чрез стандартната политика на лихвените проценти. Централната банка намали основния лихвен процент цели четири пъти до 2% от началото на октомври насам, но въпреки това прогнозите на Международния валутен фонд сочат, че икономиката ще се свие с 2% през тази година. Това са най-лошите регистрирани данни от създаването на валутния съюз до момента. Някои икономисти все още настояват, че биха искали повече яснота по намеренията и стратегията на ЕЦБ, дори и ако банкерите все още не са взели окончателно решение. Анализаторите очакват ЕЦБ да ореже основната лихва до 1,5% следващия месец. Това ще е най-ниският процент в 10-годишната история на еврозоната и само половин процентен пункт над лихвата на Bank of England. „Бихме били малко по-спокойни, ако знаехме какво точно обсъждат, вместо да знаем, че тече усилен дебат“, тревожи се Михелс.