Валентин Георгиев Българската икономика е сред първенците в Европа през 2008 г., става ясно от оповестените вчера предварителни данни на националната статистика. На фона на глобалната криза и новините за изпадащите една след друга в рецесия големи държави, нашият ръст от 6% е повече от впечатляващ. За сравнение – спадове през последното тримесечие отчетоха: Испания - 1.1%, Великобритания – 1.5%, Холандия – 0.9%, Австрия – 0.2%... А всички експертни прогнози сочат, че до март данни за свиване на икономиката ще се появят и в Германия и Франция. Страната ни може би е „последният мохикан“, който (все още) удържа фронта на растежа. Дори и за последното тримесечие на 2008-ма често пъти определяно навън като най-кошмарното в стопанско отношение от години насам. Кризата обаче все по-силно се усеща и у нас, защото няма как да останем изолиран остров от останалия свят. Темпът на производството постепенно губи инерция, но и малките 3.6 на сто в повече, отчетени за този период, са свидетелство, че засега не сме в центъра на финансовия ураган. Друг е въпросът какво ни очаква през тази година. Големи рейтингови агенции и международни институции вече ревизираха на няколко пъти прогнозите си за 2009-та. Повечето са песимисти, че и България ще влезе в коловоза на всеобщата рецесия. Или както обичат да се шегуват някои блогъри, най-сетне „ще се изравним с белите държави“. Важно в такава ситуация обаче е управляващите да имат добре фокусиран макропоглед и да не „хвърчат в облаците“ с розови прогнози и очаквания. Нищо, че сме в изборна година, когато обещанията ще валят наляво и надясно Фокусът е важен, защото от него до голяма степен зависи какви мерки ще бъдат предприети за смекчаване на ударите и в подкрепа на бизнеса и гражданите. В края на януари т. г. финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че песимистичната му прогноза за 2009 г. е за ръст от 2.1% (при заложен в бюджета 4.7% ръст). Толкова впрочем е и „таванът“, който ни изчисляват и от Европейската комисия. Въпреки това се разбра, че няма да има корекция на параметрите за БВП в Закона за държавния бюджет. Не е зле в тази връзка да припомним някои особености на българския растеж. Факт е, че през последните години някои сектори на икономиката ни преживяха истински бум. Бурното разрастване на банковото кредитиране доведе и до бърз растеж на потреблението, което пък причини постоянно увеличаващ се дефицит по текущата сметка. На моменти той дори достигаше до застрашителни размери от порядъка на 25% от БВП. Същият този дефицит по правило бе компенсиран от постъпления по капиталовата сметка, създавайки по този начин зависимост от чуждите капитали. Сега, когато глобалната криза лека-полека затваря кранчетата на това външно финансиране, стана ясно, че „няма безплатен обяд" и дефицитът по текущата сметка хич не е устойчив. Родните фирми и частни лица могат да плащат за вносни стоки и услуги единствено чрез обмяна на техните парични наличности от лева в чужда валута. На фона на междуфирмената и кредитна задлъжнялост обаче тези наличности са доста условни и несигурни, което пък повлича цели отрасли към фалит по веригата. Какво прави в такава ситуация държавата? Помага с „буфери“ и програми. Колкото прецени и докъдето й стигат възможностите. Но сред тях са и дейности, които, меко казано, будят недоумение. В края на миналата година например правителството похарчи голяма част от бюджетния излишък, а през 2009-та предвижда голямо увеличение на капиталовите разходи. Излиза, че антикризисната му програма е харчене на много пари, които ще влязат основно в строителството. Т.е. това е отрасълът, който ще получава най-солидно подпомагане от бюджета. Едва ли обаче това е най-доброто решение в условията на може би най-лошата финансова криза за последното столетие. Най-малкото поради факта, че строителството нито ще направи износа ни по-конкурентен, нито страната ни - по-привлекателна за инвестиции в следващите месеци. Затова е важно да има префокусиране - към приоритети, които да насърчат инвестиционната активност.