Sunday Times Често сме виждали ситуации, в които банкерите се оказват най-лошите врагове на самите себе си. В момента обаче е важно да се постараем да анализираме настоящата пушилка около бонусите в правилния контекст. И така, Гордън Браун и министърът на бизнеса Питър Манделсън за пръв път се озоваха в позицията да си кажат тежката думата за разпределението на бонусите в пет от поверените им банки. Правителството е собственик на Northern Rock и Bradford & Bingley и държи големи акционерни пакети в Royal Bank of Scotland и Lloyds Banking Group. Има голяма вероятност да получи правомощия да влияе върху заплащанията и в пета институция – Barclays, ако банката започне да източва застрахователната си схема за токсични активи. Да не забравяме обаче, че действията на държавните мъже ще изпратят и дългоочакваното послание към другите компании от Ситито. Ще бъде изненадващо, ако Браун реши да не се забърква в този горещ сценарий, който има потенциал да му спечели и политическия вот. Подозирам обаче, че той и този път ще изпорти шанса си. В драмата са намесени и банкови служители, които не са британски поданици, така че ако Браун реши да блокира възнагражденията им, те просто ще пренесат уменията и квалификацията си в други финансови центрове. Ако не избягат сега, в кризата, то със сигурност ще го направят, след като придойде следващата възходяща вълна. Какво предизвика бума на финансовите пазари? Дали беше улесненият достъп до кредити и гигантските суми, налети в дълговите пазари от новозамогналите се близкоизточни страни и Китай? Може ли този разцвет да бъде повторен и не бяха ли гигантските бонуси следствие на уникално струпване на благоприятни обстоятелства? И какъв е приемливият размер на допълнителните възнаграждения? Прости обслужващи инструменти Едно източване на висококвалифициран човешки ресурс ще остави банки като RBS и Lloyds в ръцете на бюрократите (както вече се случи с Northern Rock и B&B). Банките ще бъдат превърнати в прости обслужващи инструменти и дори контролираният риск ще бъде прогонен от оперативните им стратегии. Да, това не е много добра идея, ако мислим за дългосрочното развитие на индустрията. Подобен развой не само че ще ограничи бъдещия растеж и доходност за представителите на голяма част от банковия сектор, но и ще бъде непосредствено пагубен за правителството. Орежете печалбите и с това намалявате сериозно всякакъв шанс за значимо покачване на цените на акциите на RBS и Lloyds. А да не забравяме, че данъкоплатците вече направиха огромни инвестиции в тях и държат доволно голямо количество акции. Една извънмерна намеса ще накърни също статута на Лондон като финансов център и ще спре хода на финансовите иновации. Преди Браун да се впусне в тази опасна игра, трябва да отстъпи малко назад и да огледа по-голямата картина. Вече се чуват мрънкания, че разработените стратегии за разрешаване на проблемите на банките, освен че пренапрягат отношенията между банковите служители и Службата за финансови услуги (FSA), може да поставят таван върху количеството ливъридж, което една банка може да задържи във и извън балансите си, както и да ограничи онези сектори, в които банките могат да се намесват. По-елегантна стратегия Естествено, трябва да се предприемат някакви мерки, за да се предотврати повторение на прекалените ексцеси – в много случаи това бяха лесни пари, но всяка стъпка трябва да бъде внимателно обмислена. И стратегията трябва да бъде по-елегантна от предложената от Барак Обама, в която той оряза на $500 000 допълнителните възнаграждения на шефовете на банки, получили допълнително финансиране от парите на данъкоплатците. Правителството ще трябва да се примири, че някои бонуси са обвързани с договорености и могат да бъдат както намалявани, така и увеличавани. Също така трябва да се припомни, че много отдели в банките не са действали безотговорно. Ако затворим вратата пред риска, бихме били истински глупаци да си мислим, че образувалият се вакуум ще остане за дълго незает. В следващия цикъл на възход светът ще се нуждае от пари, които да могат да се движат между секторите дори с още по-висока скорост. Ако на британските банки не им бъде позволено да играят на тази сцена, крайният губещ ще е Лондон, при това във време, в което правителството все пак може да си позволи да загуби още малко данъчни постъпления. Това обаче не значи, че би трябвало да се връщаме в доброто старо време. Всички банки и техните изпълнителни директори ще бъдат поздравени и възнаградени, ако покажат разкаяние. А ако не го направят, както се очаква от тях, те опасно подценяват обществения гняв и отмъстителност. Въпреки няколко неотдавнашни доказателства за обратното банкерите не са толкова глупави. Така че, ако искат да покажат истински разум, ще приемат офертата част от възнагражденията им да се изплащат в акции. След като цените на акциите се сринаха до сегашните ниски нива, офертата изобщо не е за пренебрегване. Погледнете към данните от индекса Standard & Poor’s на 500-те топ компании за периода между 1973-а и 1975-а. Историята може и да не се повтаря, но, както можем да проверим, има някои доста забележителни отзвуци. И ако кривата следва същия модел, акциите, които винаги отчитат развитието за 18 месеца напред,са се отправили към голям скок. Разбира се, това не значи, че вече сме стъпили на този път. Само броят на негативните резултати, обявявани от големите корпорации, сочи колко жестоко са пострадали компаниите от кризата. Не бих имал смелостта обаче да заложа срещу възможността само след две години банкерите да се окажат с огромни капиталови натрупвания в портфейлите си... И кого ще обвиняват тогава гражданите?