Хенри А. Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ Сп. "Нюзуик" Докато страни като Иран и Северна Корея се опитват да разработят ядрени оръжия, опасността от катастрофа нараства драстично. Ето как можем да я намалим. Преди повече от 200 години философът Имануел Кант определи основната дилема пред човечеството - ако световната история се увенчае с всеобщ мир, дали това ще стане чрез духовно прозрение или чрез катастрофа с измерения, изключващи друг изход? Приближаваме момент, в който може да ни изправят пред този избор. Основната дилема на ядрената епоха ни съпътства от Хирошима - как да поставим разрушителната сила на съвременните оръжия в някаква морална или политическа връзка с преследваните цели. Парадоксална последица Докато бях в правителството, отказвах да приема вариантите на преобладаващите ядрени стратегии, които повдигаха въпроса за моралното право да причиниш катастрофа с подобни размери на обществото и света. В двуполюсния свят на Студената война ядрените арсенали на двете големи сили сe увеличаваха и усъвършенстваха. С изключение на Карибската ракетна криза, когато съветско бойно подразделение първоначално получи разрешение да използва ядрени оръжия, за да се защитава, нито една от страните не прибягна до тяхната употреба, нито срещу другата страна, нито във войни срещу неядрени трети държави. Те изграждаха стъпка по стъпка поредица предпазни мерки, за да се избягнат нещастни случаи, погрешни преценки и неразрешена употреба. Краят на Студената война обаче имаше една парадоксална последица. Заплахата от ядрена война между свръхсилите изчезна. Но разпространението на технологии, особено за разработване на ядрена енергия за мирни цели, направи много по-лесно сдобиването с възможности за разработка на ядрени оръжия. Изострянето на идеологическото разделение и проточването на неразрешените регионални конфликти увеличиха подбудите за сдобиване с ядрени оръжия, особено от т.нар. престъпни държави и недържавни субекти. Разпространението на ядрени оръжия се превърна в основен стратегически проблем на съвременния свят. А ако разработването на оръжия за масово унищожение се разпространи в Иран и продължи в Северна Корея, на фона на всички продължаващи преговори, стимулите за други страни да поемат по същия път може да станат непреодолими. Как ще реагира обществото, ако понесе или дори стане свидетел на десетки хиляди жертви на ядрено нападение? Няма ли хората да си зададат два въпроса - какво можехме да сторим, за да предотвратим това и какво трябва да направим сега, за да не се случва никога повече? Подобни размисли ни накараха заедно с бившия сенатор Сам Нън, бившия министър на отбраната Уилям Пери, бившия държавен секретар Джордж Шулц (двама демократи и двама републиканци) да публикуваме препоръки за системно намаляване и евентуално премахване на опасността от ядрените оръжия. Такъв свят ще се окаже много далечен, ако не се справим с развиващата се програма за ядрени оръжия в Иран и съществуващата в Северна Корея. И двете предполагат почти сигурно допълнително разпространение и допълнително включване на ядрени оръжия в стратегиите на ядрените държави. Психологическа авантюра В случая с Иран постоянните членки на Съвета за сигурност призоваха за прекратяване на обогатяването на материали, произвеждани от програмата за мирни цели на ядрената енергия. В случая със Северна Корея Китай, Русия, Япония, Южна Корея и САЩ поискаха премахване на нейните ядрени оръжия. Северна Корея се съгласи да спре своята програма за ядрени оръжия, но като протака реализирането на този ангажимент, заплашва да легитимира запаса от оръжия, които вече е произвела. От дълго време препоръчвам широкообхватни преговори с Иран, включително в геополитически план. За мнозина това е вид психологическа авантюра. Всъщност основателността на тази идея може да се провери с конкретни отговори на четири ясни въпроса: 1. Колко близо е Иран до възможността да се сдобие с ядрени оръжия? 2. С какво темпо се движи програмата му за разработване на ядрени оръжия? 3. Какво съотношение от стимули и санкции ще накара Иран да се откаже от програмата? 4. Какво ще направим, ако въпреки всички наши усилия дипломацията се провали? Нов дневен ред в ядрената сфера изисква координирани усилия на няколко нива. Първо, заявената политика на САЩ; второ, отношенията САЩ-Русия; трето, съвместни усилия със съюзниците, както и други неядрени държави, разчитащи на американски средства за възпиране; четвърто, защита на ядрените оръжия и материали в глобален план; и накрая - намаляване на ролята на ядрените оръжия в доктрините и оперативното планиране на държавите, притежаващи ядрено оръжие. Русия и САЩ контролират около 90 процента от ядрените оръжия в света. Те имат възможност да намалят зависимостта от ядрени оръжия в двустранните си отношения. Вече го правят от 15 години по въпроси като програмата "Съвместно снижаване на заплахата". Непосредствено необходимо е да започнат преговори за разширяване на договора СТАРТ 1 – единственият документ за проверка и мониторинг на установените тавани на стратегическите оръжия, който изтича в края на 2009 г. Изобретателен руски отговор Противоракетната отбрана е ключов въпрос - особено с оглед на отбранителни съоръжения срещу заплахи от страни, който разработват ядрени оръжия. Диалогът по този въпрос трябва да бъде продължен оттам, където бе оставен от президента Джордж Буш и президента Владимир Путин през април 2008 г. Руското предложение за съвместна система за ПРО срещу Близкия изток, включващо радарни станции в Южна Русия, винаги ми се е струвало изобретателен политически и стратегически отговор на общ проблем. В усилията за разработване на нов ядрен дневен ред трябва да бъдат приобщени нашите съюзници още от самото начало. Политиката на САЩ и НАТО са интегрално свързани. Ключови европейски съюзници преговарят с Иран по ядрения въпрос. Америка разполага с тактически ядрени оръжия в няколко страни от НАТО, а заявената политика на НАТО в тази сфера е отражение на тази на САЩ. Великобритания и Франция, ключови съюзници в НАТО, имат собствени средства за ядрено възпиране. Необходимо е общо адаптиране към оформящата се действителност, особено с оглед на тактическите ядрени оръжия. Необходими са успоредни преговори с Япония, Южна Корея и Австралия. Наложителни са успоредни консултации с Китай, Индия и Пакистан. Трябва да се разбере, че стимулите за ядрени оръжия на Индийския субконтинент имат регионален характер в сравнение с тези на установените ядрени сили и прагът за употребата им е значително по-нисък. Сложността на тези въпроси обяснява защо с моите колеги избрахме постепенен подход. Не можем да опишем характеристиките на крайната цел - как да определим размера на всички ядрени запаси, как да ги премахнем или да проверим резултата. Потвърждавайки привлекателността на целта за свят без ядрени оръжия, ние се концентрирахме върху стъпките, които са постижими и могат да бъдат проведени. Моят колега Сам Нън сравни усилието с изкачването на планина, обвита в облаци. Не можем да опишем върха, нито да бъдем сигурни, че няма да има непредвидени и вероятно непреодолими препятствия по пътя. Но сме подготвени да предприемем пътуването, защото вярваме, че върхът никога няма да се покаже пред нас, ако не започнем да го изкачваме и не се заемем с проблемите на неразпространението на ядрени оръжия, включително около иранската и севернокорейската ядрена програма. Няколко думи в заключение: темата, първоначално доминирана предимно от военни експерти, привлече поддръжници на разоръжаването. Диалогът между тях невинаги е бил толкова плодотворен, колкото трябва да бъде. Стратезите гледат подозрително на опити да се ограничи обхватът на оръжията. Поддръжниците на разоръжаването от време на време опитват да изпреварят изхода на дебатите чрез законодателни ограничения, които постигат техния желан резултат без реципрочност - въз основа на теорията, че всичко, което ограничава ядрените арсенали, дори и едностранно, е непременно желателно. Двете групи трябва да бъдат помирени. Докато други страни продължават да изграждат и подобряват своите ядрени арсенали, възпирането на тяхната употреба трябва да е част от стратегията на Запада. Ефективността на нашите оръжейни арсенали трябва да бъде запазена. Очертаната тук програма не предвижда едностранно разоръжаване. Президентът Барак Обама и сенатор Джон Маккейн подкрепиха този подход, но същевременно ясно показаха, по думите на Обама, че САЩ не могат да го приложат сами. Опасността, която носят ядрените оръжия, е без прецедент. Те не трябва да бъдат включвани в стратегия просто като поредното по-ефективно взривно вещество. По този начин се връщаме към основното предизвикателство. Откраднахме огъня от боговете, но можем ли да го ограничим за мирни цели, преди той да ни погълне?