Асошиейтед прес Тази година е критична за руско-американските отношения. Бившите противници от Студената война се опитват да разрешат противоречия, простиращи се от плана на Вашингтон за ракети прехващачи в Европа до натиска на Русия за военни бази в две сепаратистки области на Грузия. Ако въобще се стигне до напредък, това вероятно ще стане бавно въпреки идването на ново правителство в САЩ и мекия тон между Москва и Вашингтон през последните дни. Пътят ще бъде труден дори и там, където двете страни споделят сходни интереси – например по въпроса за ограничаването на ядрените амбиции на Иран и за предвожданата от САЩ война в Афганистан, където и двете се страхуват от съвземане на талибаните. Вгорчени отношения На конференцията по сигурността в Мюнхен през уикенда руският вицепремиер Сергей Иванов, който е виден кремълски "ястреб", похвали Вашингтон за това, че е готов "честно и открито да поднови руско- американския диалог". Той направи този коментар, след като вицепрезидентът Джо Байдън каза, че "е време да се натисне копчето за рестартиране" на отношенията между САЩ и Русия. Тези благи думи идват във време на вгорчени отношения. И двете страни са дълбоко разделени по редица въпроси и особено по един – стремежът на Русия да използва своята военна, дипломатическа и икономическа мощ, за да възстанови влиянието си върху бившите васални държави в Централна Азия, Кавказ, Украйна и Източна Европа. Някои анализатори твърдят, че тази амбиция е спомогнала за руското нахлуване в Грузия през август, за спирането на доставките на природен газ за Европа през Украйна и за закриването на ключовата американска военна база в Киргизстан, Централна Азия - ход, в който мнозина виждат ръката на Кремъл. Директорът на програмата за Русия и Евразия в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Ендрю Къчинс смята, че има "значителна възможност за промяна на отрицателния импулс в американско-руските отношения". Отчасти това се дължи на окаяното състояние на тези отношения. "През есента на 2008 г. ние достигнахме абсолютното дъно", каза Къчинс. Най- трудният въпрос вероятно ще бъде как САЩ се отнасят към кампанията на Кремъл за възстановяване на бившата му сфера на влияние. В събота в Мюнхен Байдън отхвърли тези усилия, след като предния ден Москва отпусна на Киргизстан заем и помощ за над 2,1 милиарда долара, а бившата съветска република веднага обяви, че ще прекрати ползването от САЩ на летище близо до Бишкек. От тази база се оказва поддръжка за американските операции в Афганистан. В една друга област Кремъл заяви във вторник, че руският президент Дмитрий Медведев е "готов за всеобхватно сътрудничество" с Вашингтон по ядреното разоръжаване, отбелязвайки призива на президента Барак Обама Вашингтон и Москва да "поведат" усилията за намаляване на глобалната ядрена заплаха. Увеличават се надеждите за нов договор за ограничаване на ядрените оръжия, защото Обама изглежда благоразположен към призива на Москва за строг режим за проверка, докато правителството на Буш се отнасяше хладно към това. Шанс 50 на 50 Но пенсионираният руски генерал Владимир Дворкин, участвал в преговорите със САЩ за контрол върху въоръженията в ерата на Студената война, прогнозира, че шансовете за успех на преговорите в ядрената област, които се очаква да започнат след няколко месеца, са 50 на 50. "Преговорите ще бъдат доста трудни", заяви той, като добави, че взаимното недоверие е може би твърде дълбоко, за да бъде преодоляно. Независимият военен анализатор Александър Голц писа в коментарна статия за списание "Ежедневний журнал", че веднага щом правителството на Обама е предложило ускоряване на преговорите по ядрените въоръжения, Русия е започнала да поставя нови искания. Голц отбеляза, че в Мюнхен Иванов намекнал, че САЩ и Русия би трябвало да се споразумеят да спрат разполагането на ядрени оръжия извън своите територии и да забранят извеждането на оръжия в космоса. "Като поставя тези условия, Русия иска да проточи преговорите с години", каза Голц, добавяйки, че тя се стреми да отклони вниманието на Запада от съмнителната й репутация в областта на човешките права. Джеймс Ф. Колинс от фондация "Карнеги" във Вашингтон, който е бил посланик в Русия между 1997 и 2001 г., каза, че е сравнително оптимистично настроен към шансовете за американско-руско споразумение за съкращаване на ядрените арсенали. "По начало за двете големи ядрени сили този въпрос има дълга история и те разбират взаимно своите позиции. До голяма степен ние ще разораваме една добре позната земя", заяви той. Колинс обаче се тревожи, че постигането на споразумение по иранския въпрос ще бъде далеч по-трудно, защото Русия разглежда Техеран като опора за стабилността в един нестабилен регион, докато САЩ смятат Иран за основен спонсор на тероризма. Някои експерти твърдят, че независимо за какво става дума, преговорите между САЩ и Русия ще бъдат тежка работа, защото винаги са били такива. "Всички тези преговори ще бъдат трудни. Мисля, че може да бъдете сигурни в това", каза Къчинс.