New York Times Дори сега, когато рецесията се задълбочава и пазарите са на ръба, анализаторите от Уолстрийт твърдят, че времето е подходящо за купуване. Все още. Когато пазарите бяха във върхова форма, те насърчаваха инвеститорите да купуват или да задържат акциите си около 95% от времето. Когато цените на акциите залитнаха, останаха оптимисти. Дори през ноември, когато кредитирането замръзна, икономиката спря и финансовите пазари достигнаха най-ниските си нива от десетилетие насам, анализаторите като цяло рядко съветваха „продавайте“. А миналия месец, когато Dow и S&P 500 регистрираха най-тежкия си януари за всички времена, анализаторите оценяваха с рейтинг „за продажба“ едва 5,9% от акциите по данни на Bloomberg. Според анализаторите много компании са претърпели такива поражения по време на кризата, че акциите им със сигурност ще скочат отново. Може би. Но след толкова много провали защо инвеститорите трябва да им вярват сега? Закъсняло предупреждение Когато балонът на акциите на технологичните компании се спука през 2000 и 2001 г., анализаторите от Уолстрийт бяха обвинени, че са поощрявали една лудост, която изкуствено е увеличила дотком акциите до невъзможни висини. Сега обаче рейтинговите агенции, ипотечните компании и банкерите от Уолстрийт понасят по-голямата част от вината, а почти никой не обвинява открито анализаторите, които подтикваха инвеститорите да купуват през цялото време. „Анализаторите пак закъсняха с прогнозите за кризата на високорисковото ипотечно кредитиране и кредитния крънч, коментира юристът Джейкъб Замански. Те трябваше да предупредят по-отрано инвеститорите да се спасяват или поне да олекотят портфолиата. Предупреждението така и не дойде.“ Вместо това повечето препоръки бяха за задържане на акциите или удвояването им, докато ситуацията се влошаваше. На 8 октомври, когато Конгресът и финансовото министерство като обезумели търсеха начин да успокоят колабиращите борси, един анализатор от Citigroup повиши рейтинга на Bank of America до „за покупка“. Оттогава акциите на Bank of America са паднали със 77%. Същия месец Джефри Харт топ анализатор от Sandler O’Neill and Partners също повиши Bank of America до „за покупка“ от „задържай“, а месец по-късно е дал и на Citigroup същото увеличение по данни на Bloomberg. „Рейтингите ни се базират на 12-месечни ценови таргети, поясни Харт. Предвид естеството на икономическите цикли и целите на новата администрация очаквах и продължавам да очаквам, че секторът ще се подобри значително в дългосрочен план.“ С всеки внезапен силен спад акциите като че бяха все по-добър залог за най-оптимистичните наблюдатели и техните рейтинги „за покупка“ отразяваха надеждата, че пазарът скоро ще излезе от критичното положение. Един анализатор от Davenport & Company даде оценка „много перспективни“ („много добри за покупка“) на акциите на алуминиевия производител Alcoa на 24 март, показват данни на Bloomberg. По това време акциите им са поддържали високи цени от $35 на акция, а цените на суровините са растели. Впоследствие той е потвърдил препоръката си 13 пъти, независимо че металите рязко са поевтинели, производителността е спаднала, а акциите на Alcoa са се сринали с над 70%. „Можете да кажете, че сте сгрешили, ако се върнете назад във времето и опитате да направите анализ след събитията, казва Джон Роджърс от D. A. Davidson & Company. Не мисля, че можем да гарантираме 100% точност на прогнозната експертиза. Ще ми се да беше така.“ През юли Роджърс е поставил оценка „за покупка“ на Chicago Bridge and Iron – строителна компания, чиито акции паднаха рязко през първата половина на 2008 г. Повторният скок, на който се надявал Роджърс, така и не дошъл – акциите загубили още 65%. Признаване на грешките Роджърс поясни, че не е очаквал цената на петрола, която тогава е варирала до около $145 за барел, да се срине до $40. Не е очаквал и Chicago Bridge and Iron да се сблъска с трудности при разработване на британския природен газ. Също така не е очаквал сериозна и всеобемна икономическа криза. „Ако можех да върна времето назад, щях да понижа оценката в деня на достигане на максимума, казва той. – Сгреших и мисля, че на почти всеки анализатор ще му се наложи да признае някоя подобна грешка.“ В своя защита анализаторите посочват, че повечето регулатори, икономисти, журналисти и инвеститори не са успели да предвидят сегашната катастрофа. А влошаващата се икономика наистина подтикна към намаляване на оценките „за покупка“. Инвеститорите вероятно просто са следвали урока, втълпяван им многократно по време на бичия пазар от последното десетилетие – купувайте евтино, защото акциите винаги ще се покачат. „Борсата се извисяваше нагоре, нагоре и нагоре. Бяхте награждавани за своя оптимизъм, казва Уилям Флекенщайн, президент на Fleckenstein Capital от Исакуа, Вашингтон. Всеки път, когато борсата се сриваше, се откриваше чудесна възможност за купуване на евтини акции.“ Когато миналата година бурята връхлетя, малко бяха инвеститорите, които осъзнаха, че този модел внезапно ще изчезне и последиците ще са катастрофални. „Те не разбраха, че светът, в който работят от години, е грешна отправна точка“, добави Флекенщайн. Все пак оптимизмът продължава да е в сила – колкото по-голям е сривът, толкова по-голям е обратът. Просто изчакайте още малко. Действителните инвестиционни оценки, които идват от отдела за продажби, могат да покажат разни неща за публикуваните проучвания на анализаторите. За да прецени какво всъщност чуват клиените й от инвестиционните мениджъри, First Coverage анализира препоръки „за покупка“ и „за продажба“ от близо 1000 анализатори, които обслужват независими и средно големи фирми. В края на януари 34,5% от препоръките, разгледани от First Coverage, са били „за продажба“ или „на късо“ („продажба на опция за покупка“). Това надвишава 24-те процента от декември 2007 г. Във водовъртежа на борсовия срив през октомври и ноември процентът на оценките „за продажба“ е достигнал около 45%. За цялата 2008 г. рейтингите „за продажба“ не са надвишили тези „за покупка“.