Проф.д-р Нина Дюлгерова След 20 януари 2009 г., когато 44-ят американски президент встъпи в длъжност, светът влезе в (не)познатата сфера на активни преговори и (не)очаквани предложения. Процесите, които обединяваха/разделяха водещи политици и дипломати през миналата година, отново са на дневен ред – разполагането на американската ПРО в Европа, признаването на Абхазия и Южна Осетия от Руската федерация, ситуацията в Афганистан и Ирак, иранската ядрена програма... Все още неизвестни като поведение, а не като декларации, са американските представители – както президентът Барак Обама, така и неговият вицепрезидент Джоузеф Байдън и държавният секретар Хилари Клинтън. Водещите фигури в държавната администрация на САЩ продължават да усвояват механизмите и да създават конфигурации, които очертават специфичния характер на новото управление на Америка. Независимо от краткия период на управлението на Барак Обама промяната започна да се чувства много бързо. Това се прояви в няколко направления – в постсъветското пространство и в предложенията на американския президент в областта на ядреното разоръжаване. Ключови заседания В началото на февруари 2009 г. в Москва се проведоха заседанията на две ключови за постсъветското пространство организации – на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и на Евразийската икономическа общност. Всяка една от тях заема важно място в сложната и динамична ситуация в Централна Азия. Не се оказа проблем за провеждането на заседанията на двете организации в един ден обстоятелството, че във втората организация не членуват Армения и отказалият се през октомври 2008 г. Узбекистан. Взетите решения доказват взаимообвързаността и засилващата се консолидация в този регион на постсъветското пространство под руския флаг. Едното решение е за създаването на колективни сили за оперативно реагиране (КСОР), а второто е за антикризисен фонд от 10 млрд долара. И в двете организации Русия поема основната тежест за решаването на военния и финансовия проблем. Идеята за създаване на КСОР е финализирано предложение на Дмитрий Медведев от септември 2008 г., веднага след военния конфликт в Южна Осетия. Предвижда се КСОР да включват военни части, мобилни съединения и подразделения на държавите членки на ОДКС. Голяма част от контингента ще осигури Русия, като в мирно време той ще се намира в местата за постоянна дислокация на територията на съответните държави, а координацията между тях ще се осъществява от обединен щаб. Досега колективните сили на ОДКС са съществували на ниво батальони, а новият формат предполага създаването на по-голяма групировка на съединения и части на държавите-членки на организацията. Новите въоръжени сили ще са ориентирани към отразяване на военна агресия, провеждането на специални операции по борба с международния тероризъм, търговията с наркотици и за ликвидиране на извънредни ситуации. Постигнатото споразумение между държавите от ОДКС е аналогично с целите, обединяващи страните от Северноатлантическия съюз. Неслучайно руският президент отбелязва, че силите за оперативно реагиране по своя боеви потенциал няма да отстъпват на структурите на НАТО. Другото важно решение, но вече на държавите-членки на Евразийската икономическа общност, е за създаването на антикризисен фонд. В него Русия участва със 7.5 млрд. долара, Казахстан - с 1 млрд. долара, а останалите страни още не са определили сумата, с която ще се включат. Реакцията на Вашингтон В политико-икономически план Москва постигна за един ден повече, отколкото през последните години. Решенията, взети на най-високо равнище, са своеобразна победа за Кремъл, който след кавказкия конфликт през август 2008 г. остана сам в политиката си спрямо Грузия. На дадения етап военната консолидация и финансовото обвързване очертават новата конфигурация в Централна Азия. Руското утвърждаване в региона е потвърдено и от изненадващото изявление на киргизстанския президент Курманбек Бакиев за закриването на американската въздушна база в летището „Манас” в Бишкек. Не може да се елиминира и информацията, че Русия ще предостави държавен кредит от 2 млрд. долара на Киргизстан и безвъзмездна финансова помощ от 150 млн. долара. Негативната реакция на Вашингтон засега не променя процедурата за закриване на американската въздушна база „Манас”, която трябва да приключи след 180 дни. Предположенията, че това е ход от страна на Киргизстан да повиши цената за арендата на базата, едва ли са далеч от истината. Не може да се елиминира и идеята, че при новата американска властова конфигурация президентът Курманбек Бакиев ще търси варианти за максимално използване на изгодната за него ситуация. Това е и едно от първите предизвикателства, с които трябва да се сблъска новият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън. Американците не могат лесно да се откажат от базата „Манас”, която играе ключова роля в тяхната политика в Афганистан, обявен от Барак Обама за висш външнополитически приоритет. Досега Вашингтон плащаше на Бишкек 150 млн. долара годишно за авиобазата, която САЩ използват за транспортиране на голям брой американски войски в Афганистан. Въпрос на бъдещето е доколко и как Русия или САЩ ще надделеят в борбата за приоритетно присъствие в съседните на Афганистан средноазиатски републики. Не е без значение и обстоятелството дали финансовата инжекция на Москва и обвързаността на Бишкек с ОДКС, Евразийската икономическа общност, ШОС и ОНД, са по-силни от настоящите и бъдещите американски предложения към него. На дадения етап проектозаконът за денонсиране на съглашението със САЩ е внесен от киргизстанското правителство в парламента на 4 февруари, ден след като президентът Бакиев направи своето изявление, че Киргизстан ще закрие авиобазата за американските самолети и очаква своето решение. Едва ли апелът на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер за запазване на статуквото в база „Манас” ще доведе до промяна в създалата се ситуация. В случая играта е между Москва и Вашингтон, независимо че Бишкек е центърът на противоборството. И докато в постсъветското пространство Русия засилва своето присъствие и контрол в ущърб на американското, то поредното изпитание за Москва е обвързано с предложението на американския президент за взаимно ограничаване на 80 % от ядрените арсенали на Русия и САЩ. Условието е да останат по 1000 бойни глави в двете държави. Експертите отбелязват, че при вероятно подписване на подобно съглашение ще трябва да съкращават своите арсенали и всички държави, които притежават запаси от ядрено оръжие. Американското предложение не е случайно. На 5 декември 2009 г. изтича срокът на действие на Договора за ограничаване на стратегическите оръжия, според който СССР и САЩ са длъжни в срок от 7 години да съкратят своите ядрени резерви. В резултат на това всяка страна трябва да остане с не повече от 6 хиляди единици. На шахматното поле Очаква се също така обсъждането на договора да бъде една от основните теми при визитата на Барак Обама в Русия. Също така е очаквана и предсказуемата реакция на Москва да обвърже преговорите по този въпрос с разполагането на американската ПРО в Европа. Евентуалната реализация на американското предложение поставя Русия в тежко положение поради невъзможността й да преодолее американската система на ПРО в Европа и да реагира на предполагаема китайска офанзива. Всяко едно от събитията през последните дни може да се разглежда като действия на двама играчи на шах. Единият от тях (Русия), вече е натрупал опит и пораснало самочувствие през последните месеци, подхранвано и от получаваната подкрепа на водещите лидери на Европа. Другият (САЩ) започва играта, след като повече от година решава властови, икономически и нелеки вътрешни и външнополитически въпроси. Неопитността и неизвестността на основния играч, независимо от многобройния щаб помощници, поставя много неизвестни в бъдещата шахматна игра. Светът обаче продължава да живее в очакване и надежда за по-голяма сигурност и мир.