Мила Григорова, Галъп Интернешънъл В Европа битува известно разделение на мненията за последиците от глобализацията за живота на хората. Това показват данните от редовното социологическо проучване „Евробарометър” на ТНС и Галъп Интернешънъл, провеждано по поръчка на Европейската комисия. Въпреки че в страните от ЕС преобладава мнението, че глобализацията разширява хоризонта на хората и ги прави по-отворени за опознаването на чужди култури, повече от половината от европейците смятат, че глобалните процеси носят и негативи, като например увеличаване на социалните неравенства. Най- убедени в негативните социални ефекти на глобализацията са гърците, французите и словенците. В тези страни над 70% от хората са на мнение, че глобализацията поставя някои хора, а и цели държави в принизено положение спрямо други. Гърците, французите и словенците са и нациите, които чувстват най-голяма заплаха за родните си културни идентичности като резултат от глобализацията. На общо ниво сред 27-те страни членки на Евросъюза обаче тази нагласа не е широко споделяна. По-малко от 40% от европейците като цяло се притесняват, че глобализацията е заплаха за културата на техните държави. Обратно, 62% от европейците смятат, че глобализацията ще направи хората по-толерантни към чуждите на тях култури. По въпроса дали глобализацията спомага или не за постигането на световен мир, европейците са разединени в мненията си (44% смятат, че отварянето на света допринася за световния мир срещу 39% на противоположната нагласа). Най-позитивно настроени към глобализацията като фактор за постигането на световен мир са шведите, германците и холандците. В сравнение с останалите европейци, ние показваме по-положителна нагласа към глобализационните процеси и техните резултати като цяло. Или по-точно казано, в сравнение с европейците не знаем дали глобализацията за нас ще се окаже повече добро или повече лошо. Отговорите „колебая се” у нас са сред най-високите като процент в сравнение с другите изследвани страни от ЕС. По най-малко два въпроса обаче българите се отличават достатъчно съществено от европейците в оценката си за ефектите на глобализацията у нас. Първо, за разлика от европейците, малцина от българите смятат, че глобализацията засилва неравенствата между хората. Вероятно фактът, че ние самите се чувстваме като по-бедните „роднини” на богатите европейски страни ни кара да се надяваме, че с глобализацията ще ставаме все по-равни в подобряването на жизнения стандарт. Както между хората в България, така и на българите като цяло в сравнение с другите европейски народи. Второ, засега по-малко от една четвърт от българите се опасяват от загуба на националната ни култура вследствие глобализацията. Или националната ни култура и манталитет е особено устойчив, неподлежащ на въздействие от световните процеси и медии животински вид. Или пък, обратно, искаме глобализация в културата ни, вместо да се отбраняваме и страхуваме от нея. И двете представи се срещат сред анкетираните българи. Ясно е също, че по въпросите на световния мир глобализацията е нещо добро за българите повече отколкото за европейците. Едва 25% от анкетираните у нас - в сравнение с 39-те % от гражданите на ЕС- дават отрицателна оценка на глобализацията като фактор за решаване на военните конфликти по света. Остава да разберем дали световната икономическа криза, която по силата на глобализацията ни сполетя и в България, ще промени посоката на оценките в общественото мнение у нас. „Евробарометър” е редовно социологическо изследване, провеждано от ТНС и Галъп Интернешънъл в страните от Европейския съюз и други европейски държави по поръчка на Европейската комисия. „Евробарометър” се провежда от 1973 година. Извадката във всяка от изследваните държави е национално-представителна – средно по около 1000 човека на държава. Максималната статистическа грешка при 50-процентови дялове е ±3 %. За България изследването се провежда от ББСС Галъп Интернешънъл.