Юлияна Николова, директор на Европейския институт Очакваният междинен доклад на Европейската комисия на 12 февруари 2009 г. е технически. Той ще отбележи напредъка ни по механизма за правосъдие и вътрешен ред до момента. За да спре да наблюдава България, Европейската комисия трябва да реши, че отговаряме на 6 показателя. Те са свързани с правосъдната система, досъдебното производство, борбата с корупцията, връзката на високите етажи с организираната престъпност и др. Този пореден доклад просто ще каже докъде сме стигнали в изпълнението именно на цитираните показатели. Вече има предварителна информация какво се очаква от доклада и то, за съжаление, не е положително. Много от мерките, които миналата и по-миналата година българската държава прие като условия, са отчетени като неуспех и забавяне, а не като напредък за решаване на проблемите, които имаме. Подобни сигнали като този са доста тревожни за политическата класа в България. Например за новия Търговския регистър беше казано от българските управляващи, че ще реши много проблеми. Оказва се обаче, че той ще е много по-непрозрачен по отношение на собствеността на фирмите. Също така на ДАНС се гледаше като на единствения светъл лъч за това, че България променя системата в досъдебното производство и разследването на политиците по високите нива. Това го казаха дори от Брюксел. В очаквания доклад обаче се отчита фактът, че това звено все още остава неконтролирано в системата от никого. Не се случва нищо по отношение на престъпността Всички сме свидетели, че в последно време не се случва нищо по отношение на престъпността. Забелязва се и една тревожна тенденция. Преди години, когато имаше показни разстрели по улиците, поне медиите правеха разследвания и го показваха на първите страници на вестниците си. Сега тези неща продължават да се случват почти всеки ден, но вече остават някъде по вътрешните страници и са просто информационни дописки за случилото се. Очакваният доклад, както каза и вицепремиерът Ивайло Калфин, ще даде една обективна картина на състоянието, в което се намира държавата, както и по отношение на този сектор от нея, който се бори с корупцията и организираната престъпност. Всички отчитаме, че нещата не са в състоянието, в което трябва да бъдат. От две години насам акциите, на които сме станали свидетели, са показни. Не си спомням точно Маргините в какъв ден ги заловиха показно, но пак беше нещо във връзка с някакъв доклад. Оттогава мина доста време, с тях обаче нищо не се случи. Няма полза от поредни показни акции. И Брюксел ни каза, че такива акции не вършат работа. Ако има виновни, трябва да има и осъдителни присъди. Забавянето на закона за конфликт на интереси също не е позитивен сигнал Не знам какво внимание ще се отдели в очаквания доклад на Закона за конфликт на интереси. Забавянето на срока, отлагането му и решението депутати да го разгледат отново бави ползването на европейските пари. Нито една от седемте ни оперативни програми няма да получи оценка за добро финансово съответствие, преди да се реши въпросът с конфликта на интереси. Приемането на закони набързо, за да удовлетворим някого от вън, отвътре, или някой депутат, обикновено води до лоши резултати. Беше много по-добре народните представители да огледат текстовете още по времето, когато ги гласуваха - един по един в зала. А не сега, когато работата трябва вече да е свършена, а те са приели закона, да казват, че трябва да започнат отново с четенето и обсъждането на текстовете му. И това е абсолютна критика към правителството. Сигурно има дефекти в текстовете, само че нека не забравят депутатите, че самите те са ги приели, и то неотдавна. Това не е първият закон, с който се случва така. Днес се приема, а утре се оказва, че не работи добре и трябва да се променя отново. Лошото е, че това ще рефлектира пак върху всички нас. Сигурно за пореден път ще се наложи важни за държавата проекти да се финансират от данъкоплатците. Това е като показните акции – за съжаление всички плащаме заради тях.