Вече месец и половина мина, металургичният комбинат „Кремиковци“ едвам мъждука и чака избора на инвеститор. След попарените надежди това да стане до края на миналата година последваха обещания на енергийното министерство за януари. Но вече и февруари започна да се изнизва, а още няма яснота докога могат да продължат преговорите с двете компании, заявили интерес - „Смарт груп“ и CSN. Бондхолдерите предупреждават, че ако следващите две седмици няма оператор в металургичното предприятие, ще започне затварянето на доменната пещ и на коксохима. От икономическото министерство отхвърлиха тези твърдения, като казаха, че преговорите продължават, но краят им не се вижда. Преговори, в които всичко е скрито и сякаш ще се продава не частна собственост, а държавен военен обект. И отново всичко изглежда предпоследно, чака се последният час на последния възможен ден. Този сценарий вече е познат, особено за хората, които си спомнят как комбинатът бе продаден навремето за 1 долар. И може би синдикатите са прави, че нещата започват сериозно да намирисват на тайно водени паралелни преговори и сделки. Накрая току-виж дойде отново Валентин Захариев да „спасява“ предприятието. По-важният въпрос обаче е дали комбинатът вече е атрактивен за инвеститорите, както го представя министър Димитров. И дали сегашните кандидати няма да чакат икономическата криза да отмине, преди да се замислят за влизане в „Кремиковци“. Предприятието обаче няма време да чака, а и кризата може да го надживее.