Ричард Тейтелбаум Bloomberg Хедж фондовете са загубили средно 18,7% от парите на клиентите си през 2008 г. Това е най-лошият период поне от 1990 г. насам по данни на Hedge Fund Research Inc. Тези загуби, заедно с исканията на инвеститорите за връщане на вложените средства, са намалили общите активи на хедж фондовете почти наполовина. В края на 2008-а активите на TrimTabs Investment Research и Barclay Hedge Ltd. са били близо $1,1 трлн. спрямо $1,9 трлн. година по-рано. В мрака обаче блещука светлинка: гъвкавите глобални макрофондове, които залагат на валути, акции, лихвени проценти и суровини, въз основа на фундаментален анализ на перспективите в глобалната икономика. По данни на чикагския Hedge Fund Research те са нараснали средно с 5% сред най-голямата касапница. Затова и инвеститорите, и мениджърите предричат ренесанс на тази, някога единствена, стратегия. По предварителни изчисления макрофондовете са отбелязали ръст от 1,4% само през януари. „Преди 20 години „хедж фонд“ значеше „глобален макрофонд“, казва Колм О'Шей, основател на Comac Capital LLP, който управлява $1,3 млрд. и чиято възвращаемост за миналата година е 30,7%. „Мисля, че и в бъдеще ще означава това.“ Алън Ленахан от Fund Evaluation Group LLC прогнозира, че макрофондовете ще привлекат по-големия дял от парите, които се очаква да се върнат в хедж индустрията. Пенсионните фондове, дарителските фондове и богатите частни инвеститори ще се завърнат на пазара и ще залагат на онези стратегии, които работят най-добре. Отлив „Много пари бяха изтеглени от хедж фондовете“, казва Кери Стайър от Deloitte LLP. „И доста може да се върнат обратно. “ Според TrimTabs инвеститорите са изтеглили близо $236 млрд. от хедж фондовете в периода между септември и декември и общите им активи са паднали до най-ниското си ниво от 2004 г. Някои мениджъри са предотвратили още по-голям отлив, ограничавайки исканията на клиентите си за връщане на капитали. Шефът на Citadel Investment Group LLC Кен Грифин например наложи вето върху исканията за връщане на пари от клиентите на фондовете Kensington Global Strategies и Wellington. Други звезди, сред които Дуайт Андерсон от Ospraie Management LLC и Джефри Гендел от Tontine Associates LLC, трябваше да затворят губещите си фондове. Промяна в стила Пътят, по който се движеше хедж индустрията, докато вървеше нагоре, заобикаляше глобалната макростратегия. Именно този път я доведе до ръба на пропастта. В началото на 90-те макромениджърите доминираха сектора. Джордж Сорос от Quantum Fund, Луис Бейкън от Moore Capital Management LP и Брус Ковнър от Caxton Associates LLC, шестваха по заглавните страници на пресата. И понякога печелеха милиарди. По изчисления на AES на Credit Suisse Group AG в началото на 1994 г. 65% от активите на всички хедж фондове са били управлявани от макромениджъри. Фондовете, играещи по модела на „дълга-къса“ позиция на фондовите пазари, които правят ливъридж залози върху падането и качването на акциите, са контролирали 15% от активите. Хедж фондовете, движени от събития (event-driven), които залагат съобразно корпоративни събития като изненади в резултатите или реструктурирания, са били 7,4%. Нещата обаче се промениха, след като комисионите и спредовете по транзакциите на борсите се свиха в края на 90-те, а оттам трейдовете на акции поевтиняха и станаха доста по-печеливши. Когато дотком балонът се спука, парите на пенсионните фондове се пренасочиха от технологичните компании към хедж фондовете. А консултантите препоръчваха борсови стратегии. Играта там беше по-лесна в сравнение с тази на макрофондовете, при които на мениджъра може да му се наложи да обяснява перспективите за кривата на доходността например или пък за японската йена. Борсови стратегии В началото на 2008 г. фондовете, играещи по стратегията на „дълга-къса“ позиция, управляваха 29%, а тези, движени от събития – 24% от общите активи на сектора. Така общите им активи бяха почти 5 пъти повече от 11-те процента, които играеха по макростратегия. И както се разбра, борсовите стратегии не бяха особено успешно хеджирани. Това обаче нямаше голямо значение. Поне до срива на фондовите борси. Фондовете, играещи на „дълго-късо“, миналата година загубиха 26%, а събитийните фондове - 21,5%. Предимствата Разбира се, всеки инвестиционен стил си има своите клопки. Макрофондовете избегнаха загубите на мечия пазар през 2000-02, но в следващите 5 години се влачиха след S&P 500 със средно 2,7 процентни пункта годишно. Все още макроинвестициите имат някои жизненоважни предимства в условията на финансова криза. Макроинвестирането почти не изисква или изисква много малко заемен капитал или ливъридж за постигане на възвращаемост. Това е ключ към успеха в сегашния момент, когато първичните брокери и инвестиционните банки са свили кредитирането. Високоликвидните валутни и фючърсни пазари, на които играят макрофондовете, поставят незначителни ограничения за обема на активите. Затова и макрофондовете няма да се озоват в пренаселени трейдове (в които прекалено много фондове залагат на едни и същи акции или облигации), които доведоха до огромните загуби от миналата година. Стратегиите, които зависят от заемен капитал, ще бъдат затруднени, казва Кари Маккейб от Lasair Capital LLC. „Всичко, което се нуждае от ливъридж, е мъртво,“ обяснява Маккейб, в това число арбитраж с конвертируеми книжа, арбитраж на книжа с фиксиран доход и някои видове фондове, търгуващи с книжа с релативна стойност. Според Маккейб както макрофондовете, така и събитийните фондове и тези, играещи на „дълго-късо“, ще повишат приходите си заради добрите сделки на опустошения фондов пазар. Отслабнала конкуренция Трусът, който намали общия брой на хедж фондовете, може да помогне и на инвеститорите. „В момента има повече възможности, защото конкуренцията е по-малко“, казва Ървин Голдман, основател на IJG Advisors LLC. Хедж фондовете ще се нуждаят от всеки един шанс. Дори и ако индустрията започне отново да привлича инвеститори, печалбите й ще са доста по-слаби. Много фондове имат висока горна граница, зад която не могат да взимат комисиона за представяне, докато инвеститорите не си възвърнат парите, които са загубили. Някои мениджъри вече преговарят с клиентите си за малка такса в замяна на намаляване на бъдещите комисиони. Това значи, че популярната структура „2 и 20“ - 2% такса за година управление на активи и 20% от печалбата, вече няма да е толкова обичайна.