Жан-Жак Мевел, в. "Фигаро" При хиперактивната Франция и силно скептичната към Европа, та чак несигурна в ангажимента си към Лисабонския договор Чехия, сблъсъкът между стиловете бе напълно непредвидим. Пет седмици след предаването на щафетата обаче Париж и Прага демонстрират противоположни убеждения и призовават останалата част от Европа за свидетел на двубоя. Не става дума за спор, тъй като официално няма нито внесено, нито отхвърлено искане от Париж или Прага. От френска страна Елисейският дворец напомня, че рано или късно държавните глави ще трябва да се съберат, за да съгласуват европейските действия за преодоляване на рецесията, растящата безработица и социалното недоволство. На повърхността отново изплува скъпата на Никола Саркози идея за икономическо правителство на ЕС. Чехия, по-либерална и силно засегната от упреците, че не прави нищо, отвръща, че антикризисен план вече има: той бе съставен от 27-те през декември точно под председателството на Никола Саркози. Гневът на Прага нараства десеторно само при идеята за извънредна среща на страните от еврозоната - форум, от който Чехия, както и значителна част от Източна Европа, отсъства. Дебатите започнаха, чака се решение. Графикът предлага на европейските държавни и правителствени ръководители три възможности за среща, посветена на икономиката, през идните два месеца - в Берлин, Брюксел и Лондон. За Германия, която има решаващ глас, не е необходима нова среща. Европейската комисия, която също внимава да не я обвинят в пасивност пред лицето на кризата, допълва, че проектът, приписван на Париж, не се приема единодушно. Трите големи в ЕС - Германия, Франция и Великобритания, едва скърпиха националните си спасителни планове. "Преди да увеличим броя на срещите, да засилим ефекта от разгласяването и умножим заглавията в печата, трябва да запретнем ръкави и да започнем да прилагаме онова, което вече е решено", казват в Брюксел. Изпълнението се бави. Планът за спасяване на финансовата система, изработен миналата есен след фалита на „Леман брадърс“, започва да потъва. Банките вързаха баланса си благодарение на държавни капитали и гаранции. Въпросът за "токсичните" активи обаче остава неуреден и банките продължават да налагат ограничения върху отпускането на кредити за фирми и частни лица. Това е най-тежката ипотека върху ефикасността на спасителните мерки и подема, очакван от лятото нататък. За отменянето им несъмнено ще е нужно нещо повече от редовни срещи на финансовите министри. Призивът за по-голяма съгласуваност в ЕС не е излишен. Правителствата, които се страхуват от "гореща" пролет, почти всеки ден съобщават за подкрепа според конкретни нужди, с което предизвикват взрив от опасения доколко сплотен е съюзът. Берлин преработва за трети път плана си. Силно притеснен за финансовия си център - Ситито, Лондон разработва втори план за спасяване на банките. Париж се сражава за автомобилния сектор. Резултатът е галопиращ държавен дълг. "Икономическата координация ще отнеме време, тъй като още не се е превърнала в обичайна практика", призна Брюно Льомер, държавен секретар на Франция по европейските въпроси. Повдигнатият от Париж въпрос сигурно е основателен, но задаван с прекалена настоятелност, може да се превърне във фактор на разделение. Понякога е по-добре някои теми да не се обсъждат публично, шепнат в Берлин. Никола Саркози плати цената за това, докато беше председател на ЕС. Чехия може би наистина има нужда от подтик. Ако бъдат прекалено пришпорвани обаче, чехите може да се разбунтуват срещу Европа пред урните, както постъпиха през 2006 г. австрийците след друго силно критикувано председателство.