Дейвид Игнейшъс, в. "Вашингтон пост" Кого трябва да назначи президентът Обама за главен преговарящ с Иран, за да се заеме с може би най-важната дипломатическа мисия от десетилетия? Подходящият човек (или хора) трябва да има достатъчен авторитет и опит, за да води преговори с Иран на най-високо равнище и да приложи това, което Обама нарече в речта при встъпването си в длъжност "нов път напред, основан на взаимния интерес и взаимното уважение". Моите предложения са Збигнев Бжежински и Брент Скаукрофт, бивши съветници по националната сигурност съответно на президентите Джими Картър и Джордж Буш- баща. Те могат да придадат повече смисъл на мисията в Иран, като я свържат с традицията на двупартийното стратегическо мислене, което определи ролята на Америка в съвременния свят. Също както младия президент, тези двама осемдесетгодишни експерти осъзнават необходимостта Америка да "отвори нова страница" във външната политика и да последва призива на Бжежински за "глобално политическо пробуждане". Запознат съм с възгледите на Бжежински и Скаукрофт за диалога с Иран, защото миналата пролет прекарах много дни с тях - бях модератор на дискусия, от която впоследствие се роди книгата "Америка и светът: разговори за бъдещето на американската външна политика"*. Книгата беше експеримент, чрез който искахме да разберем дали изтъкнат демократ и виден републиканец могат да открият допирни точки в дискусията за новия подход към света. Те наистина успяха. Желанието на Бжежински и Скаукрофт да приемат нови идеи пролича особено ясно, докато говореха за Иран. И двамата бяха на мнение, че политиката към Иран на правителството на Буш, което държеше Техеран в изолация и се опитваше да диктува условията за ядрената му програма, е погрешна. Двамата бивши съветници по националната сигурност говореха с надежда за диалога с Техеран, но не може да се каже, че те принадлежат към школата на идеалистите. Бжежински препоръча да се предизвика военен преврат в Иран през 1978 г., за да се предотврати ислямската революция. Картър не се вслуша в неговия съвет. Скаукрофт подкрепяше Ирак, докато Саддам Хюсеин нападна Кувейт. Тогава той стана главен стратег на войната в Залива през 1991 г. И двамата мъже изхождат от реалистичната оценка на силата на Иран, и двамата вярват, че най-добрият начин да се реагира на иранското предизвикателство е дипломацията. Предимството на това, да се изпратят тези двама изтъкнати възрастни държавници, е, че на иранците ще е по-трудно да играят политически игри. Тяхното присъствие като преговарящи ще бъде сигнал, че Съединените щати отдават голямо значение на иранския въпрос, също като техния предшественик Хенри Кисинджър в тайната му дипломация с Китай през 1971 г. Едно от малкото неща, по които Бжежински и Скаукрофт изразиха несъгласие, беше въпросът дали първоначалните контакти с Техеран трябва да са открити (гледната точка на Бжежински), или тайни (предпочитанието на Скаукрофт). И двамата са на мнение, че американските пратеници трябва да разговарят с ирански представител, близък с върховния религиозен водач аятолах Али Хаменей. Ако станат пратеници на президента Обама в Иран, те трябва да вземат със себе си и човек, който да координира диалога и последиците от него. Денис Рос, който се очаква да стане главен съветник за Иран в Държавния департамент, би могъл да играе тази роля. * Автори на книгата са Бжежински, Скаукрофт и Игнейшъс (бел. прев.) (Със съкращения по БТА)