Социалният министър Емилия Масларова вчера се отърси с досада от проблем, който би трябвало да вземе присърце. Най-малкото защото е член на правителство, самонабедило се за социално отговорно. Но реакцията й след филма на ББС за ужасите в сиропиталището за болни деца в Могилино бе достойна за дикенсов антигерой. Вместо да въздаде милост за децата и наказание за виновните, министърката заклейми английските журналисти, че преувеличавали проблема, за да злепоставят България. Този ход явно е заимстван от вътрешния министър Румен Петков. Той атакува друг екип на ББС, който през лятото излъчи филм за незаконна търговия с деца във Варна, като извади компрометиращи факти от биографията единия от авторите. Нищо чудно сега и г-жа Масларова да поиска данни от Интерпол за създателите на филма за Могилино. Може да се окаже, че са хванати да пушат трева в училищната тоалетна. Само че каквото и да са пушили авторите в прогимназията, кадрите са си истински и ужасяващи. Заради това чиновническо равнодушие Движението на българските майки поиска оставката на министърката. Проблемът на г-жа Масларова явно е в дългата служба във властта, която я е лишила от елементарна човещина, от състрадание, от усещане за общественото мнение. Това разбира се у нас никога не е било причина за индивидуални оставки. У нас партиите рухват наведнъж.