Ройтерс Контролът върху въоръженията е отново на дневен ред и ще затопли охладнелите отношения между Съединените щати и Русия през тази година, но докъде ще стигне това разведряване, зависи от войнственото настроение в Москва. Съществува потенциал за голяма сделка, обхващаща сътрудничество във връзка със световната финансова криза, Иран, Афганистан, ядреното разоръжаване, противоракетната отбрана, конвенционалните въоръжени сили и разширяването на НАТО. Но пътят е осеян с множество подводни камъни. Най-явните препятствия са различията за бъдещето на двете бивши съветски републики по границите на Русия - Грузия и Украйна. След осем години на пренебрежение към договорите за въоръженията през президентството на Джордж Буш на Барак Обама се падна да предложи споразумение за радикално съкращаване на ядрените ракети и бойните глави. Преди Обама да направи първото си посещение в Европа през април, се очаква инициатива за споразумение, което да замени Американско-съветския договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ 1), чийто срок изтича в края на тази година. Вицепрезидентът Джо Байдън може да даде предварителна представа за идеите на САЩ на конференцията по сигурността в Мюнхен този уикенд."Изгледите за напредък са доста добри, защото сега във Вашингтон имаме правителство, което наистина вярва в контрола над въоръженията", каза президентът на института "Брукингс" Строуб Талбот. Талбот, който беше водещият американски правителствен служител за отношенията с Русия през 90-те години, очаква Обама да отложи разполагането на предизвикалия гнева на Русия противоракетен щит в Полша и Чехия. Той обаче е скептичен към по- значително сближаване заради "киселото геополитическо настроение" на Москва. Разоръжаване Руският президент Дмитрий Медведев и министър-председателят Владимир Путин яростно се противопоставят на противоракетния щит и на усилията, начело на които стоят САЩ, за приемане на Грузия и Украйна в НАТО. Според тях и двата хода са опити за обграждане и маргинализиране на Русия. Обама не може да изостави нито едната, нито другата политика, без да отблъсне ключови поддръжници у дома и в Източна Европа. Но той има подходящи основания да спре и двете, докато проучи изгледите за сътрудничество с Москва и за преки преговори с Иран по ядрената му програма. В замяна на това би могло да се очаква Русия да се съгласи на затягане на санкциите на ООН върху Иран и да прекрати временно доставките на ракетните комплекси за въздушна отбрана "С-300" за ислямската република, които биха затруднили евентуален американски или израелски въздушен удар. Почти 20 години след края на Студената война САЩ и Русия все още имат арсенали от по над 10 000 бойни глави, чието поддържане е скъпо и от които няма смисъл във военно отношение, тъй като съвременните войни включват главно въздушна мощ, бързоподвижни ударни сили и паравоенни полицейски части. Те могат да си позволят да бракуват поне 90 процента от запасите си, като същевременно запазят ядрен потенциал, достатъчен, за да служи за възпиране. Би трябвало и да се стремят към премахване на ракетите с малък обсег, които най-много допринасят за нестабилността, защото оставят най- кратко време за предупреждение и изискват от военните командири да вземат за части от секундата решения. Една смела инициатива за ядрено разоръжаване би получила подкрепа и от двете партии в САЩ, но не е сигурно дали тя ще постави началото на нова ера на разведряване между САЩ и Русия. Оксана Антоненко, която е старши научен сътрудник по въпросите на Русия и бившите съветски страни в Международния институт за стратегически изследвания, казва, че сам по себе си контролът върху въоръженията не може да бъде двигател за подобряване на отношенията, защото подозрителността и от двете страни е твърде голяма. "Трудно може да се каже кой от екипа на Обама ще се застъпи за стратегическо сближаване с Русия. Русия въобще не е на дневен ред за тях", заявява тя.