Станка Динева Две години след като Румен Овчаров предсрочно промени споразумението за доставка на синьо гориво, България поиска ревизия на договора. Инициативата е на президента Георги Първанов и на „Булгаргаз”. Повод за това даде газовата война между Русия и Украйна, която доведе до преки и косвени икономически загуби за нашата страна. Не е необходимо човек да е политически пристрастен, за да забележи, че презентираното от предишния енергиен министър като „най-доброто възможно споразумение” на практика беше отречено от събитията през януари тази година. Газовата криза извади на бял свят скритите недостатъци на контракта. С всеки изминал ден става все по-ясно, че българските фирми, претърпели загуби от кризата, няма да получат компенсации Или поне не в обозримо бъдеще. Основанията за това бяха подсказани от доставчика на синьото гориво. Руската страна се позова на форсмажорните обстоятелства – спиране на транзита от Украйна, и призова ощетените да търсят правата си от нея. България обаче няма договор с Украйна. Реално погледнато ние нямаме договор и със собственика на природния газ – „Газпром”. Договорът ни е с три посреднически фирми – „Овъргаз инк”, „Витерсхал” и „Газпромекспорт”. Затова нашата страна ще настоява за елиминиране на посредниците и пряк договор с „Газпром”. А също за увеличаване на ползваните от България количества газ и за промяна във формулата, по която се определя цената. Какво всъщност договори Румен Овчаров само преди 2 години? Бившият енергиен министър замени единствения посредник по предишния договор „Топенерджи” с три нови. Най-големият доставчик на синьо гориво за България е „Овергаз инк”. Нейният капитал е 50 млн. лв. а щетите за българските фирми са десетки пъти по-големи от него. Исканията на българската делегация ще са за споразумение пряко и единствено с „Газпромекспорт”. През 2006 г. бе намалено и количеството газ, което нашата страна получава на договорени цени – от 6 на 3 млрд. куб метра. Ако се нуждае от по-голямо количество, трябва да го купува на пазарни цени. Нашата делегация в Русия ще настоява възстановяване на стария обем от 6 млрд. куб. метра, защото договореният от Румен Овчаров очевидно не достига. Променена беше и формулата за образуване на цената на природния газ, която се изчислява на базата на средно претеглената стойност на мазута с 1% и 3% сяра. В нея има компонент, който представлява стойността на петрола за определен период назад във времето. По старото споразумение този период бе за 6 месеца. По действащия договор е 9 месеца Това автоматически оскъпява цената на синьото гориво. Отменена бе и доставката на газ на по-ниска стойност срещу правото за транзит на синьо гориво през България. Това допълнително повиши средната цена на газа. Срещу тази „отстъпка” бе постигнато споразумение, но за в бъдеще, цената за транзита да расте със средната за Европа инфлация. В момента за 100 км пренос на синьо гориво през България Русия плаща по 1,67 долара. В договора от 2006 г. отпадна и клаузата за компенсации при неизпълнение на споразумението. Никой не знае какви са гаранциите при спиране на доставките на газ в действащия контракт. Българската делегация ще настоява за банкови гаранции от доставчика, каквато клауза има за „Булгаргаз”. България ще настоява за гаранции, че в бъдеще някой ще компенсира загубите от криза, подобна на тази, която преживяхме. Когато обаче се тръгне на преговори при вече сключен дългосрочен договор, това означава, че ще настъпят промени в споразумението. Близко до ума е, че може би ще ни се наложи да платим по-висока цена за сигурността. Тя ще бъде платена от всички потребители на природен газ в България. Тогава кому беше нужна „инициативата” на Румен Овчаров да променя контракта по-рано, след като отново сядаме на масата за преговори при това в по-неизгодна позиция?