Още поне две или три години ще бъдем зависими от „големия ни брат“ – Русия, по отношение на доставките на природен газ оттам. Това си признаха шефовете на енергийния холдинг, колкото и трудно да им бе да го изкажат. Така на практика излиза, че ако следващата зима Русия и Украйна отново се скарат за транзита, България пак ще страда и ще бъде най-ощетената от всички останали членки на ЕС. И пак може би ще тръгнем да искаме пари и да отваряме ядрени блокове, а политическите приказки по темата ще се леят ли, леят. За проектите за газови връзки се тръби вече втора година и нищо реално не е направено. А чак когато ножът опря до кокала, управляващите се сетиха, че трябва да изпълняват директивите на ЕС. Точно заради такива случаи в Брюксел пък обясняват колко е необходима диверсификация на доставките на енергийни суровини. Ние обаче след сключения наново договор с „Газпром” бяхме спокойни, че имаме гарантирани доставки до 2030 г. Митът за това беше разрушен и не е изключено следващата зима отново да имаме период на студено парно и намалени производства заради препирните на други държави. Не вдъхват надежда и думите на шефа на „Булгаргаз”, че ще внасяме синьо гориво от Гърция. Газ, който не само, че е по-скъп, но и е недостатъчен, за да покрие изцяло консумацията в страната ни. А вносът на газ от арабските страни, Казахстан, Азербайджан и т. н. все още си остава мираж. Който оцелее в студовете през следващите две зими, може би ще ни каже какво е да се отопляваш с неруско гориво.