Недопуснатият до конгреса на БФС кандидат за президент Ивайло Дражев постави под съмнение редовността му. Други пък спореха дали е извънреден или редовен. Остана обаче още една въпросителна - дали въобще бе редно да се провежда форумът. Защото VІ конгрес на БФС приличаше като близнак с тези на БКП отпреди 1989 година – една партия, едно мнение, един кандидат. Цялото това събитие бе опорочено още в зародиш, още през ранната есен на миналата година. Тогава гръмна скандалът „Ристосков“ за корупцията в българския футбол. Прокуратурата се зае със случая, но футболните шефове под обществения натиск решиха да има конгрес, на който да се направят всички необходими промени, за да се спре с уговорените мачове, да се намерят начини да се помогне на клубовете и куп други добри пожелания. Но всъщност Боби Михайлов и хората му просто искаха да си измият ръцете. Първо, конгресът не се състоя тогава, когато му бе времето, а бе отложен за тази година. Така хем се превръща в редовен, хем има време да отшуми скандалът, а и да се „обработят“ клубовете. Несъгласните бяха отстранени. И така се стигна до вчерашния фарс, досущ като от филма „Двойникът“ – гласуваш, ръкопляскаш. Целите, поставени пред сбирката, бяха постигнати: Михайлов и хората му запазиха властта, пробутаха свои хора, разгониха неудобните, „консолидираха“ клубовете. А, да - бе изсипано и необходимото количество думи, обещаващи друго, светло бъдеще за футболния ни бардак, макар че ще се ръководи от същите стари управници. Е, дали е редно да се провеждат подобни форуми, питаха се някои присъстващи.