Сп. "Икономист" Докато оживлението около встъпването в длъжност на Барак Обама отмира, европейците започват да осъзнават неприятната истина. Новият американски президент не спомена Европейския съюз нито веднъж в речта си на церемонията. Той може и да е в центъра на европейското внимание, но изглежда, че Европа не е в центъра на неговото внимание. Изминаха три дни, преди Обама да телефонира на някого от европейските лидери. За ужас на всички извън Обединеното кралство, които се надяваха за по-малки пристрастия към Великобритания в трансатлантическите връзки, обаждането беше тъкмо до британския премиер Гордън Браун. Едва след това Обама позвъни и на френския президент Никола Саркози, на германския канцлер Ангела Меркел и на руския президент Дмитрий Медведев. Нещо повече, Обама телефонира на лидерите на Палестинската автономна територия, Египет, Израел и Йордания само ден след като положи клетва. Европейското съперничество за това с кого Обама ще разговаря най-напред, се прояви и при въпроса с кого Обама ще се срещне най-напред. Въпреки трескавите опити на европейските лидери (особено от страна на Саркози) да си уредят среща с него възможно най-скоро, Обама старателно демонстрира отказ от всякакво фаворизиране още преди церемонията по встъпването си в длъжност. Кой пръв ще го примами На практика първата визита на Обама в Европа вероятно ще бъде в Лондон на 2 април за следващата среща на върха на Г-20. Ден по-късно той ще замине за срещата на върха на НАТО в Страсбург и Кил, на която ще бъде отбелязана 60- ата годишнина от създаването на алианса. Чехия, която пое ротационното председателство на ЕС за шест месеца, също се надява, че ще го примами да отиде в Прага. "Всички искат да са домакини на първата визита на Месията", отбеляза иронично един френски представител. Зад цялото това състезание за вниманието на Обама стои неудобната истина, която най-грубо може да се обобщи като края на извинението Буш. Докато Джордж Буш беше на власт, европейците можеха просто да вдигнат ръце пред нарушенията срещу затворниците в Гуантанамо. Не им се налагаше да направят нещо повече за Афганистан. Но под ръководството на Обама никой няма да посмее да се държи толкова безцеремонно. Въпросът за Афганистан може да е по-проблематичен. Според Елисейския дворец Саркози обещал на Обама, че Франция ще стои редом с американците в Афганистан. Миналата година той изпрати допълнителен контингент от 700 войници, но намекна, че не възнамерява да изпраща повече. Вероятността британски контингент да замине за Афганистан е също толкова малка, особено като се има предвид пренатовареността на британската армия в момента. Споделяне на бремето Германците също се притесняват да не би Обама да поиска повече от тях. Световната финансова криза ще отключи "тежък дебат за споделяне на трудностите" между САЩ и техните съюзници, смята Джоузеф Брамл от германския Съвет за международни отношения. Германия се страхува да не бъде помолена да увеличи числеността на военния си контингент в Афганистан от 4500 войници и да ги изпрати в по-опасни райони. И все пак Обама осъзнава, че германците едва ли ще се съгласят да изпратят още войници преди изборите през септември. "Последното, което американските военни искат, е още нови европейски войски, очакващи въздушна подкрепа", отбеляза Джереми Шапиро от института "Брукинг" във Вашингтон. Обама няма да успее да направи така, че всички да са доволни. За облекчение на Германия и за ужас на Централна Европа той може да заеме по-малко радикална позиция в сравнение с Буш спрямо Русия. Твърди се, че той ще забави разполагането на американския ракетен щит в Полша и Чехия. Може дори да разгледа предложението на Русия за нова зона за сигурност, която да се простира от Ванкувър до Китай, смята Кърстин Войт, координатор на връзките със САЩ в германското външно министерство. Всъщност мнозина в Европа с тъга очакват, че администрацията на Обама ще се концентрира повече върху Азия. Световната финансова криза може да създаде ново напрежение в трансатлантическите отношения особено в областта на търговията. Кръгът преговори от Доха за световната търговия почти замря. Значителната американска помощ за бедстващите автомобилни компании не се харесва на европейските правителства, които са принудени да направят същото. Субсидиите могат да станат ново бойно поле на протекционизма, както вече се вижда в други отрасли. Европа може да предложи подкрепа на Обама в някои области, особено в Близкия изток. Саркози промени курса на френската дипломация, която вече не е прекалено благосклонна към арабите и е по-отворена към Израел. Типично за него Саркози беше доста зает в региона напоследък. Пратеникът на американската администрация в Близкия изток Джордж Мичъл ще посети Париж и Лондон на връщане от първата си визита в региона. Всички европейци изпитват облекчение да видят гърба на Буш и се вълнуват, че Обама е новият президент. Лицето му все още не слиза от телевизионните екрани и от страниците на вестниците и списанията за знаменитости. Според последните проучвания мнозинството в петте най-големи страни от ЕС, от 77 процента във Великобритания до зашеметяващите 92 процента във Франция, смята, че Обама ще има позитивно влияние върху международните събития. При тези обстоятелства последното, което всяко европейско правителство иска, е да разочарова новия американски президент. Да отговорят на очакванията му с действия вместо с хубави думи и енергични аплодисменти обаче може да се окаже трудна работа.