Любомир Новиков, адвокат В последно време обвиняват прокуратурата (като правило - с основание) в множество грехове, но отново старателно се мълчи за най-страшния – “поръчковите” дела. Съществуването им отдавна не е никаква тайна. На 19 март 2003 г. Прокуратурата на Република България и Националната следствена служба публично признаха факта, но от това нищо не последва. За сведение на непрофесионалната четяща аудитория следва да поясня, че това са дела, образувани и водени в изпълнение на нечий интерес. Класификацията им, съобразно преследваната цел, е пределно проста. Едната е да се елиминира политически или икономически противник. Другата цели да постигне определен имуществен интерес. Третата е да се получи оправдателна присъда. Как обвиняемият се сдобива с чиста и свежа репутация? Смисълът на първите две цели е ясен сам по себе си. Получаването на оправдателна присъда се нуждае от пояснение – обвинението целенасочено се повдига и поддържа така, че оправдаването на подсъдимия е неизбежно. Той се явява отново с чиста и свежа репутация и срещу него по този повод никога вече не може да се води наказателно производство. Разбира се, налице са и всякави възможни комбинации на целите. Но общото, което характеризира този вид дела е това, че те се образуват и водят без правно основание, без доказателства или въз основа на фалшиви доказателства. При това с ясното разбиране на органите в досъдебното производство за извършваното от тях престъпление срещу правосъдието. Случаят е приключен - забравете Примери за тази противозаконна практика на всички равнища има в изобилие и посочването на отделни случаи е безпредметно и дори вредно, защото зад тях ще се скрият десетки и стотици други – не по-малко важни. Доказателства за “поръчкови” дела се съдържат в постановените и влезли в сила оправдателни присъди, в жалбите до прокуратурата и Висшия съдебен съвет, в публикациите на пресата и в предаванията на електронните медии. По нито едно от тях не са били предприети каквито и да било действия за разследване и наказване на виновните лица. Закон за отговорността на държавата? Неприложим Резултатите обаче са изключително тежки. Най-страшният е утвърденото чувство за безнаказаност на магистратите. Удобно скрити зад прословутото „вътрешно убеждение“, за което никой никога не ги пита как са го формирали. Те вече са забравили, че по закон то се основава на правото и на доказателствата по делото, а не на посоката на вятъра и на волята и джоба на възложителя. Законодателят също дава своя принос според силите си. Например член 9 от Закона за отговорността на държавата... беше изменян до положение да стане неприложим. Друг резултат е утвърдилото се в обществото чувство на безнадежност – както от гледна точка на възможностите за защита, така и за промяна в обозримо бъдеще на съществуващото положение. И не на последно място е трайната демотивация за работа на тези, които искат да се прилага законът. А колкото и да е корумпирана средата, обществото периодически има нужда от правосъдие. В МВР се ръководят от закона, но се подчиняват на началника си Причините, довели до това катастрофално положение, са няколко, но на първо място е липсата на отговорност. Вярно е, че принципът за разделение на властите в Конституцията гарантира независимостта на съдебната власт. И съответно – на магистратите, които се подчиняват само на закона. Когато тази независимост се доведе до абсурд, идва безотговорността, съответно, беззаконието. Към това следва да добавим, че от април 2006 г. разследването на престъпленията се извършва основно от дознателите на МВР. Те в тази си дейност (съгласно чл. 54, ал. 3 от ЗМВР) се “ръководят от закона”, но се подчиняват на началника си. Държавата срещу гражданското общество На второ място е липсата на гражданско общество, което активно да се противопоставя и отстоява правата си. Държавата няма интерес от гражданско общество в процеса на първоначалното натрупване на капитала и поради това не позволи то да се състои. На трето място е липсата на воля за промяна във всички ръководни звена на правосъдната система (и МВР, разбира се), защото тази промяна изисква титаничен труд и колосално чувство за отговорност. При хроничната липса на квалифицирани кадри задачата започва да изглежда безнадеждна. Героизирането на беззаконията За това състояние на нещата съществен принос имат и медиите, които системно отказват да се занимават с тази тема, а в много случаи героизират беззаконията. При тези тъжни констатации остава един изход – по подобие на валутния - правен борд. Унизително, защото, както се казва, болката е миг, срамът е вечен. Б.а.: За всички констатации имам конкретни доказателства.