Ще стане ли 2009-а годината на каскадните фалити?

Две лоши новини, изтекли в понеделник, са на път да развенчаят мита, че нашата страна няма да бъде силно засегната от световната финансова криза. Едната дойде от БНБ, която обяви, че България на практика е изхарчила брутния си вътрешен продукт (БВП), както се казва, „на зелено“. Целият ни външен дълг – на правителството, на фирмите и на гражданите, надвишава БВП с 8,6%.
Станка Динева Две лоши новини, изтекли в понеделник, са на път да развенчаят мита, че нашата страна няма да бъде силно засегната от световната финансова криза. Едната дойде от БНБ, която обяви, че България на практика е изхарчила брутния си вътрешен продукт (БВП), както се казва, „на зелено“. Целият ни външен дълг – на правителството, на фирмите и на гражданите, надвишава БВП с 8,6%. Това означава, че националното ни стопанство е взело назаем сума, която е по-голяма от всичко произведено и изтъргувано през миналата година. По данни на БНБ през 2008 г. БВП е бил 34,001 млрд. лв. Брутният външен дълг на България към 30 ноември пък е достигнал 36,928 млрд. евро. Втората лоша новина дойде от Българската стопанска камара (БСК). По предварителни данни на институцията фирмените задължения през 2008 г. се очаква да са достигнали около 165 млрд. лв. В евро това прави 84,6 млрд. Тоест вътрешният дълг на компаниите е с над 50 млрд. евро. повече от БВП за миналата година. Превишението е 2,5 пъти. Най-голям дял от него има междуфирмената задлъжнялост – близо 115 млрд. лв., или 58 млрд. евро. Закономерно възниква въпросът: къде са парите, които банки и компании са взели от чужбина? На пръв поглед отговорът е очевиден – те са инвестирани в българската икономика. Бум в изграждането на производствени мощности у нас обаче не се забелязва, макар до неотдавна действително да кипеше денонощна работа по различни обекти. В тази посока се и изводите, които човек може да си направи от огромната междуфирмена задлъжнялост. И с невъоръжено око е видно, че част от огромния дълг на фирмите и гражданите е налят заедно с бетона в строителството на офис и жилищни сгради. Не че в това има нещо лошо. Проблемът е, че липсата на платежоспособно търсене ще затрудни реализацията не само на построеното до момента, но и банките, които са финансирали начинанието. „Дълг не тлее“ - това е изразът, с който по-възрастното поколение отказва да взема кредити, без да има особено важна причина за това. Че борчът на България няма да изтлее в близките поне 20 години, знаем по ипотечните кредити, които сме теглили. По данни на БНБ дългосрочните дългове на страната ни са в размер на 22,758 млрд. евро. На колкото и ниска лихва да са отпуснати парите от банката майка на нашите трезори, кредитополучателите ще платят доста пари за периода на погасяване. Ето един пример. При заем от 100 хил. евро при 7-8% годишна лихва ползвателят на заема ще плаща всяка година по 7-8 хил. евро. Но за целия период от 20 години освен главницата – 100 хил. евро, като лихва той трябва да върне и между 140 и 160 хил. евро. Далеч по-драматично е положението при фирмите. По данни на БСК една от основните причини за нарастването на междуфирмената задлъжнялост е спадът на приходите на компаниите. Това създава сериозни затруднения на дружествата при издължаването им към доставчици и клиенти. От камарата са проследили с колко процента приходите от продажби са били по-високи от задълженията. Например през 2002 г. приходите са били с 9% по-големи от дълговете. Процентът е горе-долу равен на размера на лихвата, която компаниите плащаха, и то за рисков кредит. През 2005 г. той пада на 2%. През 2007 г. събраните от продажбите средства са с 9% по-малко от задълженията им. Очакванията са през 2008 г. тази ножица да стане по-голяма. Лошото е, че във времето расте лихвеният процент по заемите и намалява достъпът до тях. „По-голямата част от предприятията в нефинансовия сектор на икономиката са счетоводно декапитализирани“, пише в доклада „Фирмените задължения и кризата в икономиката“ на БСК. Може би няма по-ясен начин да се отправи предупреждение към обществото, че е дошло времето това, което „на книга“ вече е станало, да се случи и на живо. Тоест 2009-а може да се окаже годината на каскадни фалити. Това означава, че ако една фирма обяви несъстоятелност, тя ще повлече след себе си всички компании, които имат да вземат от нея. Надеждата ни е, че банките са били достатъчно далновидни и вече са провизирали кредитите на подобни дружества.

Станете почитател на Класа