Няколко дни след деня на рибарите Никулден, около 10 декември миналата година пристанището в Царево осъмна барикадирано с метална ограда. Отрязан е достъпът до рибарските кораби, блокиран е пътят на пешеходците и автобусите. Едва ли някой би се изненадал, ако в дъното на тази история е някой честен частник, който силово отбранява свещеното си право на собственост. В този случай обаче става дума за поръчка, дадена от кмета на община Царево. Вярно е, че пристанището през май миналата година беше прехвърлено в собственост на общината и с него се разпорежда местната власт. Само че в Царево освен кмета и съветниците живеят още приблизително десетина хиляди души. А сериозна част от това население се препитава с риболов. За колко от тези хора е жизненоважно пристанището да е пътническо, след като от 35 години пътнически кораб не е доплувал до тази територия? Пък и е ясно, че с такъв статут портът няма как да се издържа и ще е на загуба. Само че една загуба за общината би могла след година-две да се превърне в чиста печалба за друг...