Създаването на специален фонд, който да помогне за реинтеграцията на българските медицински сестри, освободени от либийския затвор, предложи председателят на парламента Георги Пирински. След дълги години на опити за тиха, по-тиха и най-загадъчна дипломация, българската политическа класа се опитва да смутолеви някакво закъсняло: „Извинявайте“. Дали обаче идеята на парламента за фондонабирателство не е завоалирано предложение за пазарлък с медиците, което да предотврати съдебен процес за компенсации от тяхна страна срещу държавата? Такава хипотеза е възможна. Защото закъснялата подкрепа идва тъкмо от институцията, която отхвърли дори дебати за възможността сестрите да станат евродепутати. В момент, когато въжето на Кадафи висеше над главите им съвсем реално. Срамно е сега Народното събрание да се присламчва както към тяхното страдание, така и към трудната им свобода, за да си прави реклама. По-добре е нашите народни избраници да се държат по-скромно и дискретно. За да могат след сто години да си позволят да кажат това, което бившият френски президент Ширак каза при честванията на вековния юбилей на един от най-скандалните процеси срещу невинен човек – аферата „Драйфус“: “Този случай послужи за засилване на републиката, а реабилитацията на капитана е победа на републиката, победа на единството на Франция”. Точно днес нашата република, въплътена от парламента, едва ли може да си позволи демонстрация на подобна гордост. Но тя го прави, без да се изчервява. Впрочем не само затова хората, които преди време искрено твърдяха пред медиците „Не сте сами!“, изпращат ясно послание на политиците. И то звучи така: „Сами сте!“.