След 9 мача в А група и 7 в Б-група треньорската драма на Христо Стоичков най-сетне приключи и той беше уволнен. Испанците проявиха завидно кавалерство, като толкова дълго го изтърпяха. За два сезона Камата постигна нещо почти невиждано в иберийското първенство. Хем извади Селта от Примера дивисион, хем после я свлече до дъното на втората дивизия. Още малко да я превърне в селски отбор. И испанците досущ като българите се убедиха на собствени разноски, че голата футболна слава няма нищо общо със спортно-техническия мениджмънт. Идолът изяжда администратора. Вместо да се учи Христо Стоичков на два пъти осребри собствената си слава по най-бунашкия начин. Наставник с нулева подготовка, с нулева комуникативност и с нулеви мениджърски способности не можеше да успее в Испания, след като се провали позорно в България и за всичко обвини журналистите. Случаят Стоичков е симптоматичен и за българските практики в служебното израстване. Камата е продукт на нрави, в които добрият мениджър и администратор традиционно е изместван от празнодумеца, от нашия човек или самозванеца. Поуката е горчива за всички ни, но какво да правим - на върха на държавата ни са такива ками или таткови момчета, които все бързат да вземат парите и да изчезнат.