Доц. Татяна Буруджиева Предстоящите местни избори напират да се превърнат в основното събитие в страната. Но учителската стачка ги измести. Отгоре на всичко нараства стачната готовност на лекари, аптекари и т.н. И тя най-вероятно ще се реализира на фона на полупразната зала и завидната скорост, с която в парламента се приемат промените в здравното законодателство. Към това трябва да прибавим и напрежението в доста други групи – учени и университетски преподаватели, градски транспорт (в редица градове), горски стопанства. Междувременно зачести публичното жонглиране на управляващите с разнопосочни тези относно данъчната реформа и прословутия плосък данък. Нищо чудно, когато започнат дебатите за бюджета да осъмнем с решения, които имат малко общо с реалното облекчение на данъците за мнозинството от населението. Дори най-обикновеният гражданин има усет за това, че правителството се държи непредвидимо и готви зад гърба на хората решения, които ще го ударят по джоба преди Коледа. Така както му се случи през есента с внезапния ценови скок, който не можа да озапти дори министерската воля на един от най-оригиналните с хрумванията си министър. Пълна немощ Оказа се, че нашата държава не може да скрие своята немощ в много отношения, най-вече в правово, ако съдим по последното законодателно решение. То криминализира търговията с изборни гласове. Но именно декоративността на това решение обезсърчава публиката. Какво от това, че най-сетне политиците показват колко им е противна покупко-продажбата на гласове? Та тя доскоро устройваше част от сегашните обитатели на парламента. Кой обаче ще конотролира на място алъш-вериша с вотовете? Няма достоверен отнговор. Ако трябва да разчитаме на системата на МВР, ще ни подхожда определението „идеалисти“. По върховете на това министерство също много си падат по правенето на политика. И не им остава много време за контрол по спазването на законите. Що се отнася до съдебната система – тя има още дълго да си се адаптира към евроизискванията и едва ли можем да очакваме от нея да накаже политиците. Цинично, но факт – от поправките на закона заради местните избори може да се опарят само гражданите, които могат да бъдат уличени, че са си продали гласа. Щом стана дума за цинизъм, към взривоопасните настроения и емоции, които просмукват обществения въздух, трябва да прибавим още две неща: политическия цинизъм, свързан с новия финансов залог – парите от структурните фондове. Впрочем, колко откровено е станало дебелокожието на сегашния политически елит към българските граждани най-нагледно показа и вече прословутият запис с репликите за стачката на учителите, разменени между министрите Орешарски и Вълчев. Само за протокола трябва да се напомни, че след такова саморазобличение министрите в други държави си тръгват. Ясно е, че всяко политическо решение води до нарушение на интересите на едни групи хора за сметка на интересите на други. Затова в политиката има два важни принципа. Първият е, че се решават най-напред интересите на най-многобройните групи. Вторият е, че следващите по важност са онези, които биха застрашили стабилността на управлението. На практика, в месеците на предизборна еуфория, действията на българските политици са далеч от тези два стълба на успешното политическо управление. Пак за „нашите“ Защото личат преди всичко мотивите на преразпределението на финансов и властови ресурс за „нашите“. Затова публичната сцена все повече прилича на игрище в полувремето на мач: топката се размотава, бави и мотае от крак на крак. В очакване на какво обаче? Може би на съдийската свирка, която силово да отсвири край на мача? Защото само глух или сляп няма да усети сигналите на нарастващо възмущение от признаците на политическо високомерие към т.нар. обикновени хора. Вярно, че поставянето на всички политици под един знаменател не е коректно. Но това става, защото не е поета нито една конкретна отговорност от конкретен участник във властта. В този ред на мисли, не се намира и кой да поеме отговорност и за отвратителния публичен разговор. Отвратителен е, защото демонстрира нечувствителност към събитие като учителската стачка, както и тотално пренебрежение към гражданските вълнения и нагласи в държавата изобщо, какво се случва и какво означава учителската стачка, както и тотално пренебрежение към гражданите на българската държава изобщо. Парадоксалното е, че изборната писта тласка в съвсем други посоки: как да се разпределят постовете в местната власт и как да се заемат изходните позиции за участие в усвояването на парите от структурните фондове. Задълбочава се подозрението, че се формира нова политическа свръхзадача: да не бъде пропуснато поредното след началото и края на 90-те години преразпределение на държавната баница. За тази плячка днес се вият нови опашки. Едни купуват гласове с вече спечелените пари, а други вземат решения на парче, за да се наместят отвъд зейналите вратички в законите. Иначе няма обяснение защо суперважни проблеми като здравните осигуровки, данъците ни, заплатите, няма да са обект на разумни дебати, а парчета от пъзела на абсурда в живота ни. По време на избори е най-точният момент да си говорим за доходи и разходи. А ние си говорим за костюми, прически и медийно отразяване, за ПР-и и за кампании. Така изборното време се превръща в странно съновидение, след което събуждането е най-страшно.