Сп."Икономист" Правителствата обикновено отговарят на рецесията, като облекчават данъчната си политика, за да предотвратят съкращаването на работни места и производството. Повечето страни от Източна Европа обаче не са в състояние да вземат такива мерки. Те трудно получават кредити заради вече съществуващите си дългове. Ограниченията във валутната политика в балтийските страни и в България, които по-рано изглеждаха като средство за осигуряване на стабилност и плавен преход към еврото, затрудняват изравняването на възнагражденията и производството. Гласоподавателите, много от които пострадаха от прекъсването на газовите доставки заради спора между Русия и Украйна, не одобряват икономическите действия на правителствата си. Какво ще предприемат разочарованите хора, не може да прогнозира никой. Латвия например, която има население от 2,4 милиона души, скоро може да стане шестият по обем на кредитите длъжник на Международния валутен фонд (МВФ). Литва беше принудена да въведе намаляване на възнагражденията и държавните разходи и увеличаване на данъците. В резултат от тези мерки на 16 януари гражданските протести преминаха в насилие, като протестиращите замеряха полицията със снежни топки и камъни. В повечето други източноевропейски страни - членки на ЕС, поне засега положението е по-добро. През периода на икономически бум Естония беше по- умерена, натрупвайки държавни активи, равняващи се на 7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Сега тази балтийска страна може да си позволи да води мащабна финансова политика за борба с рецесията, която събуди недоволството на гражданите в Литва и Латвия.