Българските банки са стабилни, но докога?

Девет водещи банки в Европа, някои от които оперират и в България (Raiffeisen, Unicredit, Soсiete General, KBC), поискаха помощ от ЕС и ЕЦБ за Централна и Източна Европа. Веднага възниква въпросът дали има опасност за българската банкова система и естествено каква е връзката с икономическата криза?
Петкан Илиев Девет водещи банки в Европа, някои от които оперират и в България (Raiffeisen, Unicredit, Soсiete General, KBC), поискаха помощ от ЕС и ЕЦБ за Централна и Източна Европа. Веднага възниква въпросът дали има опасност за българската банкова система и естествено каква е връзката с икономическата криза? Българската финансова система остана относително стабилна през годината и е една от малкото в ЕС, при която се наблюдава макар и забавен ръст по отношение на кредитирането. С около 50% е намалял той през 2008 г., като резултат от световната финансова криза – от 62,5% през 2007 г. на 30,6% през ноември 2008 г., според данни на БНБ. В крайна сметка кредитната експанзия от 2007 г. се превърна в депозитна през 2008 г. Прякото и косвено влияние на кризата Според експерти кризата няма пряко отражение върху балансите на българските банки, те кредитират българската икономика и не разполагат с рискови инструменти. Но случилото се на световните финансови пазари се отрази у нас индиректно чрез ограничаване на достъпа до финансов ресурс отвън, вследствие на което кредитите поскъпнаха (около 90% от българските трезори са собственост на големи европейски финансови институции). Данните показват, че очакванията за печалбата на българските банки за 2008 г. да бъде 1, 5 млрд. лв. (ръст от около 30% в сравнение с 2007 г.). През 2008 година банките са запазили добро качество на портфейлите си, като процентът на нередовните и необслужвани кредити е около 2,3-2,5%. Опасността за финансовата система може да дойде от негативното влияние на нарастващата безработица. Очакванията за съкращения на заетостта в металургията, жп транспорта, строителството, химическата промишленост и пр. в рамките на 20-30% за различните отрасли вероятно ще вкара финансовия сектор в зоната на риска. Първо, това ще доведе до неплатежоспособност на редица кредитополучатели, взели ипотечни и потребителски заеми; второ, ще намали потребителското търсене и трето, ще свие ръста на кредитирането. Ако подобна ситуация на пазара на труда продължи повече от 6-9 месеца, това неминуемо ще рефлектира върху финансовия сектор. С други думи за българската икономика инфлацията или дефлацията ще са по-малкият проблем от безработицата. Според основния сценарий на повечето анализатори, ръстът на БВП ще се забави до 2,3-2,5% през 2009 г. Наред с това ръстът на потреблението на домакинствата ще бъде умерен след няколко години на бум в харченето в резултат от значителен ръст на доходите и заетостта, както и голям ръст в банковото кредитиране. Макар и по-малко вероятен сценарият на твърдо приземяване не трябва веднага да се отхвърля. Спад от 30-35% във формирането на капиталовите инвестиции може лесно да тласне икономиката към рецесия и негативен ръст на БВП от -2,5%, дори и при ръст на потреблението, движен от по-високи правителствени разходи. Всъщност това е единственият сценарий, при който може да се очаква голямо свиване на дефицита по текущата сметка. Символите на 90-те – масовата безработица и високата задлъжнялост Това, от което трябва най-много да се опасяваме през 2009 г., е да се върнат символите от средата на 90-те – масовата безработица и високата задлъжнялост в българската икономика. Как ще се решават тези проблеми, засега управляващите имат едно-единствено оръжие в арсенала си – основният работодател, основният инвеститор, основният създател на ликвидност в икономиката... да е държавата. Дали обаче това ще е достатъчно, за да бъдат достигнати оптимистичните параметри в повечето прогнози за 2009 г.! При условие, че данъчните приходи се сриват, както алармираха от финансовото ведомство, естествено ще трябва да се замислим дали изпълнението на бюджет 2009 е поставено под въпрос още в началото на годината. И оправданието ще са световната финансова криза и газовият колапс. След кишата, Гришата и сушата от времето на «социализъма», вече си имаме и ново оправдание – дядо Газ. В този смисъл най-ключовият момент в едно подобно послание-прогноза, по-важен и от произнасянето на думата „криза”, е въпросът колко дълго ще продължи всичко това, или икономическите трудности са временно явление.

Станете почитател на Класа