Акад. Никола Съботинов, председател на БАН БАН е първата от научните структури в България, която въведе проектното финансиране. Още в началото на 90-те години започнахме да работим по научноизследователски проекти и така стигнахме до ситуацията днес – да имаме два вида финансиране. Едното е от държавния бюджет. То обслужва преди всичко инфраструктурата – поддръжка на институтите, консумативи и плащане на заплатите на учените. За това се използват държавните субсидии. Всички научни изследвания обаче се финансират по изследователски проекти. Средствата, които идват по тази линия, непрекъснато се увеличават и миналата година освен финансиране от държавата с 85 млн. лв. имаме и 35 млн. лева собствени приходи. Няма да е логично, а и би било невъзможно да останем само на единия от двата вида финансиране. Ще дам един груб пример: не може армията да бъде финансирана само по време на битка. Тя трябва винаги да бъде подготвена. Така е и с науката. Научният потенциал трябва да има субсидии от държавните институции. Неслучайно всички страни в света отделят средства както за полиция и армия, така и за изследвания, за учените, за поддръжка на научната база и специална апаратура. Аз нямам нищо против проектния принцип. Той е добър, но е само една от възможностите. Не бива да пропускаме и факта, че БАН е академията с най-голяма научна продукция в страната. Тук работят 18% от хората, които се занимават с наука у нас. Това са 3700 души от общо около 21 000. Същевременно при нас се произвежда 60% от научната продукция в България, както и близо 70% от изобретенията и патентите в страната. Печелим и 65% от научноизследователските проекти, в това число и тези, които отпускат от Европейския съюз. Така че да се твърди, че академията е с ниски резултати, е грешка. Да се мисли за закриването на този потенциал, е престъпление. За съжаление има българи, които имат други цели. На тях им харесват имотите на академията. Те не се интересуват от дейността й и от наука.