Ройтерс Грузинският президент Михаил Саакашвили е един от малкото световни лидери, които може би съжаляват, че мандатът на президента Джордж Буш изтече и той отстъпи място на президент, който едва ли толкова ревностно ще подкрепя Тбилиси. Саакашвили изгуби най-близкия си западен съюзник малко повече от пет години след като бе изстрелян на власт от мирната Революция на розите и се превърна в символ на кампанията на Буш за разпространяване на свободата по света. Близки отношения Буш посети Тбилиси през 2005 г. и нарече Грузия "фар на свободата". Саакашвили назова улица в Тбилиси на името на Буш и изпрати 2000 войници да се бият в Ирак. Имиджът на Саакашвили пострада от краткотрайната война с Русия през август и от критиките, че не спазва принципите на демократично управление. Така че той се нуждае от съюзници. От своя страна Вашингтон не може да си позволи да игнорира държава, която е важна транзитна територия за европейските енергийни доставки. "Не мисля, че администрацията на Обама ще остави Грузия на произвола на съдбата, но тя няма да използва толкова активно Тбилиси като образец за преход, който бихме искали да следват други страни", казва Джефри Манкоф от базирания в САЩ Съвет за външни отношения. Според критици Саакашвили не е изпълнил обещанията си за демокрация. Той задуши медиите, съдебната система и политическата опозиция и съсредоточи властта в ръцете на тесен кръг, който широко е обвиняван, че е въвлякъл Грузия във войната с Русия. Саакашвили е юрист, учил в САЩ. Той отрича да е ограничавал демократичните свободи и оповести поредица от мерки, които според него ще намалят правомощията на президента. Администрацията на Буш твърдо и решително подкрепяше Саакашвили и беше дълбоко разочарована през август, когато Грузия започна война срещу проруските сепаратисти в отцепническата Южна Осетия, казва Джеймс Никси, изследовател по Програмата за Русия и Евразия към лондонската неправителствена организация "Чатъм хаус". Според критици Буш може би не е успял да покаже на Грузия какви са границите на търпимостта на САЩ и това е имало катастрофални последици. При едно парламентарно изслушване бившият посланик на Грузия в Русия каза, че Саакашвили е смятал, че има подкрепата на Америка за удара по Южна Осетия. Истински реформи Новата администрация на САЩ може да окаже по-голям натиск върху Саакашвили да продължи с истински реформи, особено след като е изправен срещу възраждащата се опозиция, която го обвинява за войната. Според Никси смяната в Белия дом би могла да доведе до "по-нюансирана политика на САЩ към Грузия". "Саакашвили обеща да се придържа към по-високи стандарти. Това е единственият му шанс за успех. Ако не го направи, той няма шанс при новата администрация", каза Никси. Изпращайки танкове и войници в Грузия през август, Русия отправи предупреждението, че е готова да защитава "специалните си интереси" в бившия съветски "заден двор", като реагира на това, което смята за заплаха от разширяването на НАТО на Изток. След войната Вашингтон обеща 1 милиард долара в хуманитарна и икономическа помощ и за голямо раздразнение на Москва прати до Черноморското крайбрежие бойни кораби с хуманитарни доставки. Москва отвърна, като изпрати своите военни кораби за участие във военни маневри недалеч от териториалните води на САЩ. Войната задълбочи противоречията между европейските страни по въпроса дали присъединяването на Грузия и Украйна към НАТО би било разумно решение. На фона на проблеми като контрола върху разпространението на оръжия и войните в Ирак и в Афганистан, при чието решаване Вашингтон ще се стреми да спечели сътрудничеството на Русия, въпросът за членство на Грузия в НАТО няма да е приоритет за Обама, смятат анализатори. Политиката на Буш в Източна Европа и Кавказ противопостави САЩ на Русия, казва Манкоф. При Буш Белият дом твърдо обвини Москва за августовската война, но изказванията на Обама от този период създадоха впечатлението, че "той има малко по-различен възглед за това, което се случваше, продължава Манкоф. Войната през лятото ни напомни по категоричен начин, че не можем да игнорираме Русия", каза още той. Западни дипломати признават, че амбициите на Грузия за членство в НАТО са понесли тежък удар с решението на Саакашвили да нападне по въздух и по суша Южна Осетия, която през 90-те отхвърли властта на Тбилиси, и със смазващия отговор на Русия. Грузия загуби и минималния контрол, който упражняваше над Южна Осетия, както и над втория отцепнически регион - Абхазия. Москва призна и двете за независими държави. Десетки хиляди грузински бежанци нямат почти никакви изгледи да се завърнат по родните си места в близко бъдеще, а бягството на инвеститори влоши последиците от световната финансова криза. Няколко ключови съюзници скъсаха с президента, а възраждащата се опозиция иска оставката му. "Краят на мандата на Буш ще промени мнението на грузинците за Саакашвили, казва Манкоф. С идването на новата администрация възможностите му да търси подкрепа от САЩ намаляват."