Президентът на Венецуела Уго Чавес реши да стане колумнист в няколко вестника в управляваната от него южноамериканска държава и закри собственото си телевизионно шоу „Ало, президенте“. Това е уникално за действащ президент, но според него целта оправдава средствата. А тя е да се разяснява „правилната“ политика на населението в навечерието на идващия скоро референдум, на който се очаква Чавес да получи пожизнен мандат за управление. Че думите са силно оръжие в политиката, е всеизвестен факт. Всеки желаещ да получи и/или да задържи позициите в управлението иска медийно покритие. Особено когато идват избори и когато по думите на Бисмарк се лъже най-много. Чавес обаче направи грешка, като се засили, подобно на чукчите, да пише, вместо да чете. Ако беше чел малко повече, щеше да си запази шоуто, защото телевизията е най-силната медия. За интернет не говорим, защото явно не е по силите му. И България е в година на избори и всички политици от всякакви бои вече се надпреварват за медийни изяви, макар и да не могат да се мерят с Чавес. От страниците на вестниците, телевизионните екрани, интернет сайтовете и радиопрограмите се леят разни формални и не чак толкова лидери, техните антуражи, заемащи министерски или искащи такива постове. Лошо е, че след изборите отново ни очаква сценарият партии, които не се обичат, да се вземат в името на висши идеали. Така страната ни ще стане сцена, достойна за филмиране във венецуелска сапунена опера.