Деа Маркова, „Политикъл кепитъл“ За последните два месеца на 2008-а НСИ отчете последователна дефлация за първи път от август 2006 г. насам. За разлика от 2006-а спадът на цените е по време на зимните месеци, когато ефектът от евтините летни плодове и зеленчуци е по-малък. За средностатистическия потребител това привидно носи облекчение. Направо е радостно, че годишната инфлация за 2008 г. спадна до едноцифрно число и тази година правителството почти успя да го познае. Всъщност продължителната дефлация не е позитивен феномен. Последователният спад на цените намалява приходите в частния сектор и съответно икономическия ръст. Потребителите имат мотив да харчат по-малко и да спестяват в очакване на още по-ниски цени. Успоредно с това изплащането на налични кредити става по-трудно, защото главницата не се променя, а заплатите спират да растат с предишния си темп, тоест вноските по банковите заеми спират да намаляват като процент от месечния доход. В същото време домакинствата взимат все по-малко кредити, защото изглежда по-разумно да не се плащат лихви и да се купува имущество в настоящето, а да се изчака натрупването на реални спестявания и поевтиняване стоките в бъдещето. Всички тези процеси заедно водят до спад в паричния агрегат, а ако питате Милтън Фрийдман, именно такъв спад е предизвиквал Голямата депресия в САЩ през тридесетте години на миналия век. Ето защо дефлация е всъщност дума - плашило за международната икономическа преса от последната четвърт на 2008-а, когато такава възможност се появи на американския финансов хоризонт. Този понеделник британският министър-председател Гордън Браун сам предупреди, че в страната му има реален риск от дефлация и замразяване на икономическия ръст през 2009 г. Председателят на Централната европейска банка Жан-Клод Трише още същия ден побърза да увери, че подобна опасност още няма за еврозоната и ЕЦБ няма да намали основния си лихвен процент толкова драстично, колкото централните банки от другата страна на Ламанша и на Атлантическия океан. За България това са добри новини, при положение че над 60% от износа ни е насочен именно към ЕС. Но какви са перспективите пред нашата икономика при вече отчетена дефлация? Данните на НСИ показват, че у нас, както и по света, индексът на потребителските цени (ИПЦ) се влияе най-силно от промените в цените на петрола. Между началото на август и края на декември 2008 г. цената на суровия петрол на международните стокови борси спада от $122 до $36 долара за барел, или с над 70%. Това се отразява директно на цените в сферата на транспорта в България, които спадат месечно с около 2% до 4% от август 2008 г., и има индиректно отражение на цените в останалите потребителски групи. Целият ИПЦ се движи успоредно с транспорта, тъй като тези услуги съставят над 8.5% от него за 2008 г.. Според изчисления на БНБ в зависимост от движението на цените на енергийните продукти те могат да допринесат за над 1.5% от ръста на хармонизирания индекс на потребителски стоки (ХИПЦ). Конкретно между август 2007 и август 2008-а, когато средната цена на суровия петрол на световните пазари се увеличава близо двойно, енергийните продукти допринасят 1.7% към 11.8% годишно увеличение на ХИПЦ. Повечето международни банки и агенции за финансов анализ очакват тенденцията надолу да се задълбочи с оглед слабото потребление в глобален мащаб и високата наличност на петрол. В началото на тази седмица някои финансови институции дори коригираха очакванията си за цените на петрола за 2009-а, като ги занижиха с до 20%. Стабилизация на енергийния пазар е вероятна едва след втората половина на 2009 г., при положение че ОПЕК значително намали продукцията си. Темпът на спад на цените на петрола към момента е съизмерим с темпа на ръста им в посочения период на миналата година и дори може да го надхвърли. Възможно е дори спадът в цените на петрола да занижи инфлацията през 2009 г. с до 2%. Обратен на дефлационния натиск, упражняван от цените на петрола, оказват динамиките с природния газ. Според БНБ общият оценен ефект от повишаването на цената на природния газ върху инфлацията в края на 2008 година е 0.2 пряк ефект и косвен ефект между 0.4 и 0.8 проценти пункта. Увеличението от януари 2009-а допълнително ще намали ефекта на поевтиняващия петрол. Спорно е какъв ще е ефектът от газовата криза. Индустриите, най-зависими от наличността на природен газ - металургична и химическа, са също така и едни от най-ориентираните към външни пазари. Химическата индустрия в частност е един от основните потребители на природен газ, около 30% от общото количество за България, както и четвърти по големина сектор в износа за януари-декември 2008 г. Това позициониране поставя тези отрасли между чука и наковалнята на пазара през 2009 г. Те ще срещнат трудности в трансфера на загуби от газовата криза към клиентите си чрез увеличение на цените, защото това ще ги направи неконкурентоспособни в Западна Европа. Конкурентни предприятия от ЕС и извън Европа не са поставени пред трудните обстоятелства, в които България се намира, и съответно нямат потребност да компенсират загуби от подобен мащаб. По тези причини газовата криза и увеличените цени на газа ще засегнат по-скоро стоки, предимно търгувани вътре в страната и спадащи към групата на продукти и услуги от първа необходимост. По-скъпото топлоподаване, от своя страна, ще накара домакинствата да отделят по-малко средства за други потребителски стоки и услуги и намаленото търсене може да стимулира допълнителен спад на цените. Цялостният ефект от динамиката с природния газ няма да е повишение на цените, пропорционално на по-високите цени на производство и индустриални загуби. Да се говори за дефлация, която води до рецесия в развиващ се пазар като българския, е прибързано. Инфлацията през 2009 г. ще е предизвикана основно от административно регулираните цени. Въпреки това спадът на цените от края на 2008-а може да продължи и през 2009-а независимо от газовата криза и поскъпването на това гориво. При задържане на тази тенденция не е изключен цялостен спад в потреблението и съответно забавяне на икономиката. Дори и НСИ да регистрира лека месечна инфлация, цените на потребителските кредити вече надвишават поскъпването на потребителски стоки и не насърчават усилено пазаруване. Единствено изключение този месец сякаш прави пазарът на печките духалки, които се оказаха в недостиг след руско-украинския конфликт. При така натрупалия се политически и икономически риск в енергийния сектор аз лично инвестирах средствата си в тях.