Соня Момчилова Не ни е добър имиджът! Имиджът ни куца! Демек слабичък ни е PR-ът! Един вид, националният брандинг не върви. Такива кахърни признания се изтръгнаха от гърдите на премиера в събота късно следобед. Чак по телевизията си го каза човекът. Голям дерт му е, да знаеш, любезни читателю. И как не! Като беше време да годяват момата, се изметнаха от хвалби. Пазвите й били пълни с девствено екоизобилие. Очите й – море. Дълбоко, чисто и гальовно. Снагата й, обточена с инфраструктура и достъпна дори в най-злачните и тъмни места. За морала да не говорим! Патриархално вярна. Както е била вярна на оня мужик недодялан, дето най-хубавите й години затри, така и на новия фин, изпедепцан, европейски годеник щяла да е верен спътник. Нещо повече - и амбициозна, с големи възможности и потенциал да се развива. Хем да си запази уникалното очарование, хем да покрие стандартите на другите кандидатки за ръката на европейския Белами. С напредъка на пластичната и естетична медицина не беше трудно да я постегнат нашата, знаем си, жена с минало. Малко ботокс от обещания, повечко силикон, където трябва, брокат върху позахабеното. Много пратеници се изредиха да я оглеждат, ама ние сме си ненадминати по пунта и пластиката! Оженихме застаряващия, имотен аристократ за нашата мома. Обаче въпреки обноските, въпреки етикета общуването отблизо разкрива доста кусури. Голата истина дет има една дума. И по-лошо стана. Зестра нашата нямаше. Имаше сандък със стари снимки от попреминало величие и две-три копия на византийски и тракийски антики. Като реши да помогне с каквото може женихът на родата от страна на булката, да създаде условия дето има една дума, като се върнат семейно да им прилича на Европа на младите, пък и бива ли да гледа света на какво мяза родното кътче на избраницата. И какво стана. Същите тия дето я пробутаха с гръмки клетви и обещания туриха ръка на париците и представите на несвикналия с манталитета по нашите места наивник претърпяха пълен крах. Не стига това ами и се разбра, че крънкали услуги и от бившия. Същият оня с големите ботуши дето здраво място не й беше оставил. Говори се, че даже я предлагали обратно. Да му я откраднат по стар цигански обичай, защото то циганите са си ни братя и по душа и по всичко, както става ясно от горните редове. Добре че оня не я ще, че инак не знам, не знам, любезни читателю, какво ни се пише на нас, дето ни канят на сватба по същата причина, по която и магарето. Това е, господин премиер. Брандингът е дяволска работа. Тънка рекламистика. Тайната на изкушението, на изковаването на красиви представи, които все пак да почиват на някаква обективна истина. Тук за какъв имидж, при такава идентичност! То е като с причината и следствието. Трябва обект на претворяването, а май в нашия случай не остана много. Най-много да догодите нещо като тунингована фолкдива или зле поддържана мутреса. Опасявам се, че това няма да ви свърши работа. Нито на момата , нито на вас. Най-много благоверният да я прати да обслужва някоя магистрала или хайде, европейски транспортен коридор. За да изпълни клаузите на предбрачното споразумение. От тая работа къде ви е на вас келепирът? Друго ми се струва уместно. Защо не проявите интерес, екстравагантно, защото не ви е в стила да притеснявате екипа си, но в края на мандата, пишете го предизборен PR. Задайте простия въпрос „кой й причини щетите на многострадалната ни дашна мома“. Кой последен се разписа и нанесе финалните белези от операциите по заличаване на щетите. Нали с подписите на ваши министри се изсичат горите и морето доотровиха, и прибраха парите за пътищата, и дори за този до сърцето й и може би затова не може да се влюби клетата. Ето това ми се струва най-лошо. Да отнемеш на някого или на нещо възможността да се влюби. Това вече не е престъпление и по европейското законодателство - грях е, г-н премиер. Без любов не става!