Мария Стоядинова, The Washington Post Всеки, който е бил в България преди началото на века и сега посети отново страната, ще преживее внезапен шок от скоростната промяна на архитектурния пейзаж. В столицата София на най-необичайни места са се пръкнали казина и хотели, чийто хазартно-курортен блясък помрачава историческия чар на града. В същото време набиращият скорост нощен живот в студентския квартал на столицата е съпроводен от ескалация на нещастните случаи в района (включително убийство на студент през декември), заради които академичният център си е спечелил прякора “Град на греха”. Зад тези промени обаче настоящото управление на страната крие сериозна корупция, нефункционираща правна система и неадекватна регулация. Всичко това води и до разцвет на организираната престъпност. Както писа „Ню Йорк таймс“ миналата година, криминалната мрежа е успяла да се вклини и сред българския ръководен елит. Заедно със засиленото политическо влияние членовете на мафията печелят от проспериращата строителна индустрия и използват шанса, за да прехвърлят част от бизнеса си на светло, вън от сянката на подземния свят. Странният разцвет на строителството се забелязва и в столицата, но е най-очевиден по българското Черноморско крайбрежие. Гигантомания Без да оспорвам някои положителни резултати от промяната на българския пейзаж, сред които са приходите от туризма, както и ръстът на частното потребление, тези дивиденти излизат доста солено. Строежът на нов клуб, хотел или търговски център наистина предоставя разнообразие от стоки, места за отдих и развлечение за местните жители и чужденците, посещаващи България, но гигантският размер на строежите в последните години изцяло променя атмосферата на българските исторически и природни забележителности. Най-важно е обаче, че българското строително безумие има разрушителни последици върху околната среда. Миналата пролет 820 000 кв. м дъбова гора по черноморската крайбрежна ивица бяха продадени на строителни компании, които смятат да построят на мястото им нови курорти. В средата на декември законът за българските гори беше променен и допълнен, което според български екоактивисти се прави с цел улесняване на продажбите на гори и горски насаждения на частни собственици за развитие и строеж. Чуват се прогнози, че глобалната финансова криза ще замрази донякъде българските строителни амбиции, но и правителството трябва да поеме доста по-активна роля за възпиране на тази гигантоманска тенденция.