До какви ли не странни методи не прибягват компаниите, за да събират своите дългове в условия на световна икономическа криза? Фирма от Литва например нае професионална вещица, която чрез хипнози и магьосничество да издирва компании и частни лица, които не си плащат задълженията. Но за вещицата от Литва ще се намери работа и у нас. Особено като се има предвид, че междуфирмената задлъжнялост на родните предприятия гони 100 млрд. лв. за миналата година и за последните пет години скача с по 20%, според данни на БСК. Не става ясно обаче какви точно ще са методите на магьосницата, за да можем да ги приложим ефективно и в България. Защото нашите предприемачи са хитри и само с клетви и леене на куршуми няма как да започнат да си връщат борчовете. За будната им съвест да не говорим – ясно е , че няма да помогне. От недалечното минало помним, че и със сила резултатите бяха нищожни. Не върши работа и добре познатият лозунг на Андрей Ляпчев „Со кротце, со благо се отива надалеко“. Защото частните компании за събиране на дългове отдавна изпратиха в историята момчетата с дебели вратове, които през 90-те години прибираха парите от неуредени сметки. И въпреки че днес събирането на лоши вземания излезе от зоната на здрача, а бухалките оставаха атрибут от детството на пазарните отношения в България, междуфирмената задлъжнялост продължава да расте. Какво ни липсва тогава? Ами по-стройна и гъвкава система на събираемост, контрол и синхрон в работата на институциите. Изглежда просто, но след като ги няма, може да се наложи да експериментираме и със знахарки, врачки и гледачки по примера на Литва.