Райко Байчев Седмицата на бунтовете започва от днес с протестите на студенти, еколози и земеделци. За тяхната подготовка сигурно вече сте разбрали, за посланията им в интернет - също, прочели сте плакатите с призиви. Но това е единият лагер. Вижте подготовката в другия. В понеделник стана ясно, че правосъдното министерство гласи проект. Законопроект за промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите. Ето какво предвижда той. Забраняват се протести пред Народното събрание, пред президентството и Министерския съвет. Забраняват се протести пред Съдебната пралата и други органи на съдебната власт. Забраняват се протести пред Министерството на отбраната. Забраняват се протести пред Министерството на вътрешните работи. Забраняват се и протестите по републикански пътища, тунели и мостове. Забранява се и протест с коли, таксита, трактори, животни. Според правосъдния министър Миглена Тачева тези мерки се вземат, защото трябва „задължително да се постигне баланс между правото на митинги и правата на останалите граждани“. Страшен баланс, спор няма. Вероятно под „правата на останалите граждани“ трябва да се разбира „права на депутати, магистрати, политици“. Или пък това е законопроект покана. В смисъл „Къде си, Оруел, ела гледай какво имаме тук.“ Какъв сюжет само – дни преди да се изредят студенти, еколози, пенсионери, земеделци, полицаи, за да поискат това, което им се полага, висшите магистрати забраняват всякакви зони за протести. Госпожо Тачева, аз съм студент, недоволен съм от няколко неща и имам един въпрос: къде според вас да протестирам? Не може пред президентството, не може пред депутатите, не може пред министрите, не може пред магистратите. Впрочем имам едно опасение. Подозирам, че искате да протестирам в тоалетната. Въвеждате тоталитарна мярка и с нея искате да върнете и тоталитарния начин на протест – в кенефа, на вратата, да надраскам с флумастер „Мур за еди кой си.“ Не че ми пречи, ето гледайте само: „Мур за Министерството на правосъдието!“ Вероятно си представяте как всички студенти седим в Студентски град, всеки сам на своята тоалетна чиния, броим плочките, слушаме как падат капките от душа, пльок, пльок, ядът ни расте все повече, накрая орисуваме с графити собствените си стаи и се каним на гости да видим кой как протестира. Или пък мислим стихотворения с акростих „Долу парламента“, а после ни вкарват в затвора заради престъпление срещу държавата. Цъ. Няма да стане. Ако вие си спомняте с умиление за добрия стар комунизъм, в който баничката беше 20 стотинки, а вие – безценни и недосегаеми, ние някак си го ненавиждаме. Просто не можем да си търпим миналото, лично аз изпитвам и малко срам от него. Правото ни да бъдем несъгласни е конституционно, а вие все още не сте променили конституцията, макар че натам сте тръгнали. Впрочем, щом ще се връщаме назад във времето, какво мислите за лозунга на студентите от 68-а „Забраняването забранено“?